Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Блейн се обърна, вдигна револвера си и стреля. Куршумът се заби в тревата пред Гедеон, но той не спря. Блейн стреля отново, пак пропусна и Гедеон се хвърли към него и го хвана за коленете. Двамата паднаха тежко, Гедеон изтръгна револвера от ръката му, захвърли го настрана и прикова Блейн на земята. Извади пистолета на Джакман.

— Проклет глупак! — изкрещя Блейн.

Без да каже нито дума, Гедеон претърси сакото му, напипа малкия цилиндър, извади го, пъхна го в джоба си и се изправи.

— Проклет глупак — немощно повтори Блейн.

Внезапна стрелба накара Гедеон да се хвърли на земята. Намиращият се на петдесет метра Дарт се беше обърнал и стреляше по него.

Нямаше никакво прикритие. Гедеон се надигна, прицели се внимателно и стреля. Вторият му куршум свали противника.

И тогава чу хеликоптери. Два „Блекхоук“ се приближаваха от изток. Забавиха ход и се снижиха.

Още подкрепления за Блейн и Дарт.

— Хвърли оръжието и ми дай едрата шарка — чу глас зад себе си и се обърна.

Блейн се беше изправил и се целеше в него с револвера си. Беше близо — съвсем близо. Нямаше начин да пропусне.

Гедеон се огледа отчаяно. Какво да направи? Къде беше страйкърът? Все не още беше излязъл от димния облак.

— Казах: дай ми едрата шарка. И хвърли оръжието. — Ръцете на Блейн трепереха.

Гедеон беше като парализиран, неспособен да помръдне.

Хеликоптерите кацнаха на игрището, вратите им се отвориха и от тях се изсипаха войници с оръжия в ръка, разпръснаха се по класическия модел и тръгнаха към тях. Гедеон ги погледна, после отново се обърна към Блейн. Странно, но по лицето на стареца се стичаха сълзи.

— Никога няма да ти дам вируса — каза Гедеон, вдигна пистолета и го насочи към Блейн. Двамата стояха с оръжия един срещу друг, войниците приближаваха. Гедеон усещаше, че Блейн няма да стреля по него — всеки изстрел рискуваше да счупи цилиндъра. А това означаваше, че е достатъчно само да дръпне спусъка и да приключи с писателя.

Но въпреки това, докато пръстите му се стягаха около дръжката, Гедеон осъзна, че не може да го направи. Какъвто и да бе залогът, той не можеше да застреля бащата на Алида. Особено сега, когато вече беше абсолютно безсмислено.

— Хвърлете оръжията! — разнесе се вик откъм войниците. — Веднага! Легнете на земята!

Гедеон събра сили. Всичко бе свършило.

Проехтя кратък откос; Гедеон трепна в очакване на удара… но куршумите не го улучиха. Блейн обаче политна напред, падна по очи в тревата и остана да лежи неподвижен, все така стиснал револвера.

— Хвърли оръжието!

Гедеон разпери ръце настрани и пусна пистолета.

Войниците се приближиха предпазливо, готови да открият огън. Един започна да го претърсва; намери контейнера и внимателно го взе.

Приближи някакъв лейтенант.

— Гедеон Крю?

Гедеон кимна.

— Всичко е наред. Той е партньорът на Фордайс — каза офицерът на войниците. — Обърна се отново към Гедеон. — Къде е агент Фордайс? В страйкъра ли?

— Убиха го — отвърна замаяно Гедеон. Едва сега осъзна, че освен на Дарт Фордайс — с типичния си манталитет на федерален агент — се е обадил и на други. Тези не бяха поредните конспиратори, а кавалерията, която идваше на помощ, макар и с известно закъснение.

За свой огромен потрес Гедеон чу как Блейн се изкашля и видя старецът да се надига на четири крака. Като пъшкаше и сумтеше, той запълзя към тях.

— Едрата… шарка… — изхъхри писателят. От устата му бликна кръв и той млъкна, но продължи да пълзи към тях.

Един от войниците вдигна автомата си.

— Не — промълви Гедеон. — За бога, недейте.

Блейн успя да се надигне още малко и се помъчи да се прицели с пийсмейкъра. Всички се взираха с ужас в него.

— Глупаци — изгъргори той, падна по очи и замря.

Чакалнята на неврологичното отделение беше със светла ламперия, всичко бе подредено като за изложба, имаше стойка с вестници, кутия политически коректни дървени играчки, различни списания, удобни кожени канапета и фотьойли, гледащи едни към други от подходящите ъгли. Големият персийски килим допълваше впечатлението за добра и преуспяваща медицинска практика.

Въпреки усърдно трудещата се климатична инсталация дланите на Гедеон бяха лепкави от напрежение. Той отиде до прозорчето на рецепционистката и се представи.

— Имате ли записан час? — попита тя.

— Не.

Жената направи справка с компютъра си.

— Съжалявам, но доктор Меткаф няма свободни часове днес.

— Трябва да го видя. Моля ви.