Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— За какво става дума?

— Искам да си получа резултатите… от томографията, която си направих неотдавна. Опитах да се обадя, но отказахте да ми ги дадете по телефона.

— Така е — рече тя. — Не даваме резултати по телефона, независимо дали са положителни, или отрицателни. Това не означава, че има проблем. — Отново погледна екрана. — Виждам, че сте пропуснали час… Можем да ви запишем за утре сутрин. Устройва ли ви?

— Моля ви, помогнете ми да се видя с доктора сега.

Жената го изгледа с известно съчувствие.

— Момент. — Стана и изчезна във вътрешния лабиринт от стаи. След малко се върна. — През вратата, надясно и после наляво. Кабинет номер две.

Гедеон последва инструкциите и влезе в кабинета. Появи се сестра с клипборд в ръце, пожела му жизнерадостно добро утро, настани го на масата за прегледи и му измери кръвното и пулса. Докато привършваше, на прага се появи едър мъж с бяла престилка. Сестрата се засуети, подаде му клипборда и изчезна.

Докторът — ореолът му от къдрава коса бе осветен отзад от яркото утринно слънце, надничащо през прозореца — приличаше на някакъв едър добродушен ангел.

— Добро утро, Гедеон. — Стисна ръката му и я разтърси сърдечно и кратко. — Седнете.

Гедеон, който бе станал, седна отново. Докторът остана прав.

— Нося резултатите от черепната томография, която направихме преди осем дни.

От тона му Гедеон моментално разбра какво му предстои да чуе. Инстинктът му за самосъхранение моментално се задейства, сърцето му се разтуптя бясно, кръвта запрепуска по вените, мускулите му се напрегнаха.

Д-р Меткаф помълча, после приседна на ъгъла на масата.

— Резултатите от скенера показват растеж на кръвоносните съдове в мозъка, известен като АВМ или артериовенозна малформация…

Гедеон рязко се изправи.

— Това е. Това е всичко, което исках да знам. Благодаря ви.

Понечи да тръгне към вратата, но докторът го хвана дружески за ръката и го спря.

— Да разбирам ли, че сте се обърнали към мен за второ мнение по проблема?

— Да — отвърна Гедеон. Точно сега му се искаше само едно — да се махне колкото се може по-бързо.

— Добре. Все пак мисля, че ще ви е от полза да чуете какво имам да ви кажа, стига да пожелаете да ме изслушате.

Гедеон с усилие преодоля импулсивното си желание да побегне.

— Добре, но говорете направо. Без заобикалки. И, за бога, спестете ми съчувствията си.

— Ясно. Томографията показва проблем с голямата церебрална вена на Гален, който е вроден и не подлежи на операция. Този тип малформация обикновено расте с времето и има индикации, че същото се случва и при вас. Ненормалната пряка връзка между артерията с високо налягане и вената с ниско налягане причинява постепенно раздуване на вената и уголемяване на АВМ като цяло. Освен това част от малформацията включва появата на обратен кръвен поток, който забавя кръвообращението и води до още по-голямо раздуване на вената.

Замълча за момент.

— Описанията ми не са ли прекалено технически?

— Не — отвърна Гедеон. По някакъв начин техническата терминология успяваше да премахне отчасти ужаса. Въпреки това му призляваше от идеята, че всичко това се случва в неговия мозък.

— Прогнозата не е добра. По моя преценка ви остава да живеете между шест месеца и две години, като е най-вероятно смъртта да настъпи след около година или малко по-малко. От друга страна, в аналите на медицинската история е пълно с чудеса. Никой не може да каже със сигурност какво ще ни донесе бъдещето.

— А какъв е шансът за оцеляване в рамките на, да кажем, пет години?

— Нищожно малък. Но не и нулев. — Докторът се поколеба. — Има начин да научим повече.

— Не съм сигурен, че искам да научавам повече.

— Това е напълно разбираемо. Има обаче процедура, известна като церебрална ангиография, която може да ни каже много повече за вашето положение. Можем да вкараме катетър в бедрената ви артерия и да го прокараме до сънната артерия. Там ще освободим оцветител, или блокиращ агент. Докато той се разпространява в мозъка, ще направим серия снимки. Така ще можем да направим карта на АВМ. По този начин ще научим с по-голяма точност колко време ви остава… и може би как бихме могли да подобрим положението.

— Да го подобрите ли? Как?

— Хирургически. Не можем да премахнем малформацията, но има и други възможности. Може да се работи по границите, така да се каже.

— Какво ще постигнете с това?

— Може би ще удължим живота ви.

— С колко?