Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Гуруле внезапно вдигна крак да го изрита в слабините; Гедеон се извъртя да защити цилиндъра и ударът го улучи в бедрото, като се размина с шайбата, но го отхвърли към стената. Гедеон приклекна, все така пазейки вируса, и капитанът се възползва от колебанието му — цапардоса го отстрани в челюстта, като му счупи два зъба и го просна на пода.

— Едрата шарка! — изпъшка Гедеон и изплю кръв. — Недей…

Капитанът беше прекалено вбесен, за да го чуе. Удари го отново в гърдите, после го изрита толкова силно, че почти го преобърна във въздуха. Шайбата излетя от джоба на Гедеон и се плъзна в ъгъла. За един кратък изпълнен с ужас миг двамата се заковаха на място — гледаха как цилиндърът отскача от стената и се търкулва обратно, цял-целеничък.

Капитанът моментално се хвърли към него, а Гедеон, който вече нямаше защо да се сдържа, нанесе свирепа серия удари по бъбреците му, от която противникът му рухна на колене, след което го изрита в челюстта. Капитанът обаче се надигна, извъртя се с мълниеносната скорост на танцьор на брейк с разперени крака и просна Гедеон на пода. После с нечленоразделен яростен рев се хвърли върху него, впи зъби в ухото му и му счупи хрущяла. Гедеон извика от болка, сграбчи го за косата с две ръце и рязко дръпна главата му напред и назад, като в същото време заби коляното си в лицето му с такава сила, че почти усети как то хлътва. Капитанът отлетя назад и Гедеон падна отгоре му, сграбчи го за ушите и като ги използва като дръжки, блъсна главата му в циментовия под — веднъж, два пъти.

Надигна се от изгубилия съзнание противник. Борбата им ги беше приближила до пистолета на Гуруле и Гедеон го грабна точно когато страничната врата рязко се отвори и през нея нахлуха двама войници. Гедеон моментално застреля единия и той отлетя назад към стената; вторият уплашено се метна зад най-близкото прикритие, като стреляше напосоки; куршумите улучиха стъклената стена зад Гедеон и я пръснаха на парчета.

Гедеон се хвърли през счупеното стъкло. Куршумите свистяха около него и рикошираха от асфалта на паркинга. Той стигна най-близката кола, скри се зад нея и докато отвръщаше на огъня, видя през отворената врата бялата шайба с едрата шарка до стената.

Точно тогава се появи Блейн, взе цилиндъра и отново изчезна в коридора, като викна на хората си да го последват.

— Не! — изкрещя Гедеон.

Стреля отново, но бе твърде късно; войниците изчезнаха в сградата с последен заградителен залп към него.

Едрата шарка беше у тях.

Виеше му се свят. Беше отнесъл здрав бой, всичко го болеше, от устата му течеше кръв, но притокът на адреналин от боя и загубата на вируса успяваше да го задържи на крака.

Оттласна се от автомобила, хукна към ъгъла и се затича покрай глухата стена без прозорци, която сякаш нямаше край. Най-сетне стигна другия ъгъл. Пред него се разкри предният паркинг; роторите на един „Блекхоук“ набираха обороти. През отворената врата на кабината Гедеон видя Блейн и Дарт, вече заели местата си; последният войник тъкмо се качваше. Недалеч от хеликоптера в локва кръв лежеше…

Фордайс.

Стомахът на Гедеон се преобърна, в гърдите му се надигна задавяща ярост, стисна го за гърлото. Вече всичко беше ясно.

Извади пистолета и се втурна към хеликоптера. Той започна да се издига и от вратата на кабината откриха огън. Гедеон се хвърли към друга паркирана кола, приклекна зад нея, после, почти изгубил разсъдък от гняв и мъка, се надигна и — опрял ръце на покрива на колата, без да обръща внимание на свистящите около него куршуми — насочи пистолета на капитана и стреля два пъти в турбините на двигателите. Единият куршум улучи и се разхвърчаха парченца метал, последвани от стържещ звук. Нови изстрели разлюляха колата, но Гедеон не клекна, а стреля трети път.

От двигателите забълва черен пушек, хеликоптерът сякаш се поколеба, стърженето се превърна в остър хрип. След секунди машината с трясък се стовари на земята, перките на опашката докоснаха асфалта и се пръснаха, парчетата се разлетяха със смразяващо свистене.

Трима войници изскочиха от вече горящия хеликоптер, втурнаха се към него и почнаха да стрелят. Миг по-късно Дарт и Блейн ги последваха. Куршумите разкъсваха колата, върху Гедеон се посипа стъкло и метал; единствено двигателят спираше мощните куршуми.

А после стрелбата изведнъж спря. Гедеон пое дълбоко дъх, изправи се да отвърне на огъня и осъзна, че само ще похаби напразно патроните — противниците се бяха изтеглили и се намираха извън обсега на пистолета. Вече не му обръщаха внимание: качваха се в някакво „Хъмви“, с което най-вероятно бе пристигнал писателят. Вратите се затръшнаха, гумите изсвириха, тежкият автомобил поднесе и пое по дългия път към портала на базата. Миг по-късно хеликоптерът избухна в пламъци и всичко наоколо се разтресе.