Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Всичко това проблесна през ума му само за миг. Знаеше, че всички присъстващи най-вероятно са заразени; болестта беше прилепчива като обикновена настинка, а в шайбата имаше зашеметяващо количество вируси, достатъчно за прякото заразяване на почти сто милиона души. С разбиването на цилиндъра едрата шарка се беше разпространила във въздуха. Всички вдишваха вируса. Той и тези около него вече бяха мъртъвци.

Видя всичко това с ужасна яснота. И чак тогава до съзнанието му достигнаха крясъците, виковете на войниците, ревът на Дарт.

— Не мърдайте — властно нареди той. — Не раздвижвайте въздуха. Спрете да викате. Млъкнете!

Моментално се възцари тишина.

— Сградата трябва да бъде запечатана — каза той със странно спокойствие, което изненада дори него. — Веднага. Ако всички останат вътре, може и да успеем да овладеем вируса.

— А какво ще стане с нас? — попита пребледнелият Дарт.

— С нас е свършено — отвърна Блейн. — Сега трябва да спасим страната си.

Мълчание. А после един от войниците изведнъж изкрещя и се хвърли напред, прескочи прага и се втурна по коридора. Без никакво колебание Блейн извади оръжието си, внимателно се прицели и дръпна спусъка. Старият револвер изтрещя оглушително и подскочи в ръцете му, а войникът рухна, като пищеше и хъхреше.

— Майната му, аз си слагам костюм — задавено каза Дарт, хвърли се към закачалката и започна да сваля костюми. — В лабораторията ще сме в безопасност!

Войниците също се втурнаха към костюмите. Настана блъсканица, всяко подобие на дисциплина се изпари.

„Умножи тази паника по сто милиона“ — помисли си Блейн. Точно това очакваше страната.

Погледът му се спря върху едва забележимите влажни петънца там, където вирусът се беше пръснал по пода и стените. Беше невъобразимо. Не можеше да повярва, че Гедеон наистина го е направил. Блейн бе готов да жертва живота си за страната си — дори го очакваше, — но не и по този начин. Не и по този начин.

И тогава забеляза нещо.

Наведе се. Вгледа се по-внимателно. Клекна. Посегна и вдигна счупения цилиндър. Върху него имаше малък сериен номер и ситно изписан етикет:

— Господи! — извика той. — Това не е шарка! Измамил ни е. Пръснете се, претърсете сградата, намерете го! Това е друг цилиндър. Сменил ги е. Едрата шарка още е у него!

Гедеон тичаше по коридора. Реши да тръгне към задната част на сградата. Във фоайето сигурно чакаха още войници. Освен това така щеше да се озове по-близо до мястото, където беше паркирал джипа.

Което означаваше, че трябва да намери задния изход.

Втурна се нагоре по стълбата към партера и продължи в избраната посока. Тичаше с всички сили, като в същото време се мъчеше да пази шайбата. Намираше се в огромен на практика пуст комплекс и установи, че губи време с неочакваните завои, задънени коридори и заключени врати, които го принуждаваха да се връща назад. А часовникът тиктакаше.

Нямаше представа колко ще ги забави измамата му. Беше видял възможността и се бе възползвал от нея, старите му фокуснически умения се оказаха полезни и му помогнаха да свие една шайба от масата. Беше сравнително лесно, тъй като беше правил номера с много предмети с подобни размери и понякога дори с подобна форма. Нямаше представа какво има в този цилиндър, ако изобщо имаше нещо; във всички случаи едва ли беше толкова опасно, иначе нямаше да бъде оставено без надзор на външната маса. Сигурно щяха да получат само уртикария или нещо подобно.

След още погрешни завои най-сетне стигна до дълъг коридор, завършващ с остъклена чакалня, голям знак ИЗХОД и аварийна врата на бели и червени ивици с надпис „Ще се включи аларма“. Затича се към вратата, но внезапно от друг коридор се появи някакъв човек. Беше капитанът, Гуруле.

„Значи вече са по петите ми. Мамка му!“

Капитанът посегна към оръжието си.

Гедеон се втурна към него, блъсна го и го запрати към вратата, която се отвори. Запищя аларма. Пистолетът отлетя настрани. Гедеон се хвърли към него, като не преставаше да мисли за контейнера с едра шарка в джоба си и се мъчеше да го защити с тялото си. Капитанът бързо се окопити, надигна се, скочи към Гедеон и се опита да го хване в душеща хватка. Гедеон го фрасна свирепо в лицето с разтворена длан и усети как носът му се счупи. Гуруле отпусна хватката си достатъчно, та Гедеон да може да се отскубне, макар и да отнесе свиреп юмрук отстрани.

Стояха един срещу друг. Капитанът тръскаше глава, посегна да избърше кръвта от носа си. Шайбата сякаш прогаряше дупка в джоба на Гедеон. Каквото и да се случеше, не биваше да позволява контейнерът да се счупи.