Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Значи Фордайс в края на краищата се беше обадил. И Дарт се беше вслушал в думите му — дотам, че да дойде лично. Изумително. Гедеон се отпусна. Дългият кошмар най-сетне беше приключил.

Дарт се огледа и попита:

— Къде е едрата шарка?

— У мен — отвърна Гедеон.

— Дай ми я.

Гедеон се поколеба — не беше съвсем сигурен защо.

Дарт протегна ръка.

— Дай ми я.

— След като закопчаете тези двамата и ги разкарате оттук — каза Гедеон. — А вирусът трябва веднага да иде в хранилището.

Последва дълго мълчание. После Дарт се усмихна.

— Повярвай ми, ще иде точно там, където му е мястото.

Гедеон обаче продължаваше да се колебае.

— Аз сам ще го занеса.

Физиономията на Дарт загуби част от дружелюбността си.

— Какъв е проблемът, Гедеон?

Гедеон не знаеше какво да отговори. Нещо в ставащото не му се връзваше: изпитваше смътното чувство, че Дарт е малко по-приятелски настроен от нужното, че твърде лесно е погледнал от неговата гледна точка.

— Няма никакъв проблем — каза той. — Просто ще съм по-спокоен, като го сложим в хранилището.

— Точно това ще направим. Но преди да влезем в лабораторията, трябва да предадеш оръжията си. Заради детектора на метал.

Гедеон отстъпи назад.

— Капитанът влезе съвсем спокойно с пистолета си. Няма никакъв детектор.

Сърцето му изведнъж се разтуптя бясно. Що за глупост? Да не би да се опитваха да го баламосат?

Дарт се обърна към войниците.

— Обезоръжете този човек.

Автоматите отново се насочиха към него.

Лейтенантът пристъпи напред и опря пистолета си в главата на Гедеон.

— Броя до пет. Едно, две, три…

Гедеон предаде „Питон“-а, пистолета на капитана и пийсмейкъра.

— А сега и едрата шарка.

Гедеон отмести поглед от Дарт към хората му. Израженията им бяха повече от недружелюбни. Гледаха го така, сякаш гледат враг. Нима все още го смятаха за терорист? Невъзможно.

Въпреки това нещо определено не беше както трябва.

— Обадете се на директора на института — каза Гедеон. — Трябва да е някъде тук. Ще предам шарката на него.

— Ще я дадеш на мен — каза Дарт.

Гедеон отново погледна войниците. Беше невъоръжен и нямаше никакъв избор.

— Добре. Кажете на лейтенанта да се дръпне. Няма да ви дам шарката, докато в главата ми е опрян пистолет.

Дарт кимна на лейтенанта и той отстъпи, без да сваля пистолета.

Гедеон бръкна в джоба си и пръстите му стиснаха шайбата. Извади ръката си.

— Внимателно — каза Дарт.

Гедеон протегна цилиндъра към него. Дарт пристъпи напред да го вземе и нареди:

— Убийте го.

Подрани обаче със заповедта. Гедеон дръпна ръка, извъртя се, блъсна Дарт с рамо и вдигна цилиндъра високо над главата си.

— Не стреляйте! — извика Блейн от пода. — Чакайте!

Внезапно настъпи тишина. Лейтенантът не стреля. Никой не стреля. Дарт стоеше като парализиран.

— Хвърлете оръжията — каза Гедеон. Престори се, че ще хвърли шайбата, и Дарт моментално отскочи. Войниците уплашено направиха същото.

— Не я хвърляй, за бога! — викна Блейн, после се надигна тромаво. — Дарт, този път наистина оплеска нещата. Това не е начинът да се справиш с положението.

Дарт се потеше, лицето му бе побеляло.

— Какво правиш?

— Оправям бакиите ти. Срежи това. — Той протегна китките си.

Дарт взе от масата скалпел и сряза хирургическия маркуч.

Блейн разтърка китките си и без да откъсва тъмносините си очи от Гедеон, каза на капитана:

— Гуруле, ставай. Не е нужно да продължаваме с тези преструвки.

Гедеон най-накрая разбра — Дарт и Блейн бяха съюзници.

Блейн се обърна към войниците.

— Свалете оръжията, по дяволите!

Те се поколебаха.

— Изпълнявайте — заповяда Дарт.

Лейтенантът се подчини, хората му последваха примера му.

— Върнете ми револвера — изръмжа Блейн и протегна ръка към Дарт.

Дарт му върна пийсмейкъра. Блейн го отвори, завъртя барабана, щракна го и го затъкна в колана си. 9-милиметровият пистолет бе върнат на капитана.

Докато ставаше всичко това, Гедеон стоеше, вдигнал заплашително едрата шарка над главата си.

— Ще разбия това в пода, ако всички не пуснете оръжията си — тихо каза той. — На земята. Веднага.

— Гедеон, Гедеон — също така тихо каза Блейн и поклати глава. — Ще бъдеш ли така добър да ме изслушаш?

Гедеон зачака. Сърцето му биеше лудо. „Ако започне да говори за Алида…“

— Знаеш ли защо правим това?

— Изнудване — каза Гедеон. — Четох идеята за романа. Правите го само заради пари.