Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— За да те застрелям.

В очите на Фордайс избухна бяла светлина и той отлетя назад — куршумът го улучи право в гръдната кост и го просна на асфалта. Никога не се бе чувствал така изненадан. Взираше се с широко отворени очи в невъзможно синьото лятно небе, без да е в състояние да проумее какво му се е случило, докато последните искрици живот го напускаха и синьото се превръщаше в черно.

Блейн замръзна. Гедеон се възползва от това, бързо бръкна в джоба му, извади студения диск и го прибра в собствения си джоб. Без да сваля пистолета, махна шлема си, за да диша по-добре.

— Ти? — невярващо прошепна Блейн.

— Легни по очи до капитана с протегнати напред ръце — каза Гедеон по-високо, отколкото възнамеряваше.

— Гедеон, моля те, трябва да ме изслушаш… — започна Блейн. Думите му бяха приглушени от шлема.

— Лягай долу!

Мъчеше се да овладее треперенето на ръцете си. Мисълта да убие бащата на Алида бе ужасяваща, но той знаеше, че ситуацията е твърде критична, за да проявява милост.

Блейн послушно легна по корем и протегна ръце напред. Гедеон огледа пленниците си: двамата още бяха със защитни костюми, оръжията им бяха в кобурите под тях. Обезоръжаването им щеше да е тромаво, а капитанът имаше вид на опасен противник. Все така насочил револвера към тях, Гедеон извади с лявата си ръка мобилния си телефон и се обади на Фордайс.

След няколко иззвънявания се включи гласова поща.

Фордайс се намираше извън обхват — което вероятно обясняваше защо така и не го беше предупредил. Налагаше се да се справя сам с положението.

— Капитане — каза той, — свали шлема си с едната ръка, като държиш другата протегната напред, без да я помръдваш. Опиташ ли нещо, ще ти пръсна главата.

Капитанът се подчини.

— Сега ти, Блейн.

Щом махна шлема си, Блейн заговори отново:

— Гедеон, трябва да ме изслушаш…

— Млъквай. — Гадеше му се, опитваше се да овладее треперенето на ръцете си. Обърна се отново към капитана. — Сега стани, бавно. После с лявата си ръка свали костюма си, а дясната да е през цялото време протегната настрани. И без номера — и двамата.

Капитанът се подчини и — което говореше добре за интелигентността му — не опита нищо шантаво. Гедеон беше абсолютно сериозен и двамата явно го бяха усетили.

Щом капитанът свали костюма, Гедеон го накара да легне отново на пода, претърси го и прибра 9-милиметровия му пистолет и един нож. Върза ръцете му на гърба с хирургически маркучи, които взе от лабораторната маса.

Обърна се към Блейн.

— Сега ти. Свали си костюма точно както направи капитанът.

— Заради Алида, чуй ме…

— Още една дума и ще те убия. — Гедеон стисна зъби. Беше се опитвал да държи настрана ужасния въпрос за Алида. А ето че баща й заиграваше тъкмо с тази карта. Кучи син.

Блейн млъкна.

Гедеон претърси и писателя, измъкна оръжието му (великолепен стар „Колт 45 Пийсмейкър“ с дръжка от еленов рог) и го затъкна на кръста си.

— Лягай на земята.

Блейн се подчини. Гедеон завърза и неговите ръце.

Какво да прави сега? Къде беше Фордайс? След като беше видял Блейн и капитана да влизат, той със сигурност бе тръгнал насам да се притече на помощ, нали така? Тогава защо го нямаше? Може би тези двамата се бяха справили с него? Невъзможно. Бяха дошли съвсем спокойни, без да подозират нищо. Къде беше Фордайс?

Нямаше значение. Трябваше му помощ. Време беше да се обади на Глин.

Извади мобилния си телефон. И в същия момент чу звуци в коридора — тежък тропот на кубинки. Направи крачка назад точно когато вратата се отвори и в помещението нахлуха войници с готови за стрелба оръжия.

— Никой да не мърда! — извика водещият. — Хвърли оръжието!

Гедеон изведнъж се озова сам срещу много противници — шест автомата сочеха към него. „Господи, затова ли го няма Фордайс? Сигурно са ни видели на мониторите и са изпратили отряд да се намеси“. Замръзна с вдигнати ръце, като държеше „Питон“-а и пистолета на капитана пред очите на всички.

След секунда влезе Дарт и спокойно огледа помещението.

Гедеон го зяпна.

— Дарт? Какво става?

— Всичко е наред — отвърна Дарт. — Оттук нататък ние поемаме нещата.

— Къде е Фордайс?

— Чака при хеликоптера. Обади ми се, без да ти казва. Обясни ми всичко. Каза, че си искал да го направиш сам. И виждам, че си се справил чудесно. Оттук ние поемаме нещата.

Гедеон продължаваше да го гледа смаяно.

— Спокойно, не се безпокой. Знам всичко — за Блейн, за идеята за романа, за плана, за едрата шарка. Всичко приключи. Ти си чист.