Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Моля, останете настрана, сър — каза капитанът.

Блейн спря и зачака.

Капитанът отиде до биосейфа, въведе код и пъхна в ключалката специален ключ. Щом го завъртя, на тавана замига жълта светлина и някаква сирена зазвуча тихо, но настоятелно.

— Какво става? — разтревожено попита Блейн.

— Няма проблеми — отвърна капитанът. — Включва се само докато сейфът е отворен. Няма кой да провери каква е причината.

В сейфа имаше рафтове, на които бяха наредени така наречените „шайби“ — бели криогенно запечатани цилиндри, съдържащи дълбоко замразените кристализирали вируси. Блейн потръпна при мисълта за смъртоносния коктейл във всяка шайба — невъобразимо море от болка, страдание и смърт, съдържащо се във всеки мъничък цилиндър.

Капитанът внимателно взе една шайба от стойката й и погледна гравираните върху нея числа. Кимна удовлетворено, извади също такава наглед шайба от джоба на костюма си и я постави на празното място.

Трябваше им само една шайба. Контейнерите бяха предвидени да запазят вируса дълбоко замразен най-малко за 72 часа — предостатъчно време да постигнат целта си.

Капитанът затвори сейфа, заключи го и алармата млъкна. Занесе шайбата при една от металните маси. Блейн знаеше какво трябва да прави и затаи дъх в очакване. Предстоеше деликатна операция.

Капитанът постави шайбата под микроскоп и заразглежда повърхността й в продължение на около пет минути, след което постави върху нея малък знак. После извади от джоба на костюма си скалпел и с хирургическа предпазливост отряза мъничко парче пластмаса от шайбата. Блейн знаеше, че в това парче има проследяващ микрочип.

Капитанът пусна парченцето на пода и го ритна под жълтия биосейф.

Блейн отново потръпна. Пръстите му вече ставаха безчувствени от студа. Капитанът обаче сякаш изобщо не усещаше ниската температура.

— Аз ще взема това, ако нямате нищо против — каза Блейн и посочи шайбата.

Капитанът му я подаде.

— Бъдете много, ама много внимателен, сър. Ако я изпуснете, светът, какъвто го познаваме, ще свърши.

Излязоха от хранилището и се върнаха при душа и люка. Под душа можеше да влезе само един човек и капитанът мина пръв. Автоматичната врата се затвори и Блейн чу съскането на почистващите химикали. После съскането спря и външната врата се отвори с въздишка. След малко вътрешната врата се отвори, за да го допусне до душа. Блейн пристъпи вътре под струите химикали, металически глас му нареди да вдигне ръцете си и да се обърне. После другата врата се отвори, той излезе в преддверието — и пред визьора му изникна дуло.

— Дай шарката — чу се глас.

Блейн моментално го позна — беше гласът на Гедеон Крю.

Стоун Фордайс първо чу хеликоптера, а го видя чак после — UH-60 „Блекхоук“, приближаваше се ниско и бързо от изток. Беше се скрил зад един военен джип на трупчета в края на паркинга при портала на автопарка. Хеликоптерът забави скорост и кацна на празния паркинг. Фордайс изчака. Роторите забавиха скорост, вратите се отвориха и от машината скочиха шестима бойци от специалните части в пълно бойно снаряжение. След тях се появи цивилен и Фордайс се изненада, като видя, че е лично Дарт. Още едно доказателство, че беше постъпил правилно, като се беше обадил.

Загледа ги как се отдалечават от хеликоптера и тръгват към сградата.

Изправи се и излезе от прикритието си зад колата. Дарт го видя и му махна да се приближи.

Фордайс изтича до групата войници, които вече се бяха разпръснали в полукръг — лейтенант, подофицер и четирима бойци.

— Още ли са вътре? — попита Дарт.

Фордайс кимна.

— А Крю? Къде е Крю?

— Още е долу на четвърто ниво, доколкото знам. Както наредихте, не му се обадих.

— Някакви признаци на суматоха? Конфронтация?

— Не.

— Да се е включила някаква друга охрана? Аларми, сигнал за тревога?

— Не, доколкото мога да кажа. Тихо е като в гробница.

— Добре. — Дарт си погледна часовника. — По моя преценка са вътре от почти петнадесет минути. — Намръщи се. — Вижте, агент Фордайс. Представихте се великолепно. Но работата ви приключи и не искам никакви, ама наистина никакви неприятности. Ще оставим професионалистите да поемат нещата оттук нататък. — Протегна ръка. — Оръжието ви, ако обичате.

Фордайс извади пистолета си от кобура и го подаде на Дарт с дръжката напред. Но още докато го правеше, попита изненадано.

— За какво ви е?

Дарт взе оръжието, огледа го, вкара патрон в цевта, вдигна ръка и го насочи в гърдите на Фордайс.