Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Божичко! — Блейн се изкиска. — Нямаш никаква, абсолютно никаква представа колко грешиш. Онова беше просто измислица, сюжет за книга. Никой от нас не го прави заради пари. Те са последното нещо, което ни вълнува. Едрата шарка ни трябва за нещо много по-важно. Нещо, което наистина ще е от полза за страната ни. Искаш ли да го чуеш?

Гедеон остана напрегнат като пружина, с все така вдигната ръка. Но някаква перверзна част от него наистина искаше да чуе какво има да каже Блейн.

Писателят посочи Дарт.

— Виждаш ли, използвах Майрън от време на време да преглежда книгите ми. Именно той ми каза, че идеята в „Операция Труп“ е твърде добра, за да остане само книга. Че е нещо, което можем да постигнем .

Гедеон мълчеше.

— Казвам ти го, защото съм сигурен, че ще пожелаеш да се присъединиш към нас. В края на краищата ти си един от най-интелигентните хора, които съм срещал. Несъмнено ще разбереш. Освен това… — Замълча за момент. — Изглежда, че обичаш дъщеря ми.

— Не замесвай и нея!

— О, не… ще го направя.

— Блейн, губиш ни времето! — обади се Дарт.

— Имаме предостатъчно време — спокойно каза Блейн и отново се обърна с усмивка към Гедеон. — Нямаме обаче време за инциденти. Честно казано, Гедеон, не мисля, че си от типа хора, способни да разбият това нещо в земята. И да убият милиони. — И повдигна въпросително вежда.

— Ще го направя, ако по този начин няма да попадне в ръцете ви.

— Но ти още не си чул какво смятаме да правим с него! — почти весело възрази Блейн.

Гедеон не отговори. Блейн искаше да си каже рецитацията — ами да го направи.

— Навремето работех за британското разузнаване, в МИ-6. Капитан Гуруле е от ЦРУ. Дарт не само че е шеф на ПЕЯБ, но и работи за една секретна служба към военното разузнаване. Тъй като всички сме повече или по-малко колеги, ние знаем нещо, което ти не знаеш — а именно, че Америка тайно е във война. Война с противник, в сравнение с който бившият Съветски съюз е нищо.

Гедеон чакаше.

— Самото оцеляване на страната ни виси на косъм. — Блейн замълча, пое дълбоко дъх и продължи: — Нека ти кажа за нашите врагове. Те са целеустремени. Трезви, здраво работещи и изключително интелигентни. Имат втората по големина икономика в света, която се развива пет пъти по-бързо от нашата. Врагът разполага с огромна и мощна армия, има високотехнологични космически оръжия и най-бързо увеличаващия се ядрен арсенал на света.

— Те спестяват четиридесет процента от онова, което печелят. Техните висшисти са повече от населението на Съединените щати. В тяхната страна хората, изучаващи английски, са повече от англоговорещите по целия свят. Те знаят всичко за нас, а ние не знаем нищо за тях. Те са безмилостни. Те са последната империалистическа, колонизаторска сила в света, която окупира и малтретира много от досега независимите страни, и близки, и далечни. Този враг най-безсрамно и открито краде наша интелектуална собственост на стойност трилиони долари. В замяна ни изпращат отровена храна и лекарства. Не се съобразяват с правилата на международните закони. Корумпирани са. Потъпкват свободата на словото, потискат свободното изповядване на религиите, преспокойно убиват и вкарват в затвора журналисти и дисиденти. Открито притискат пазара на онези стратегически метали, които са така важни за нашия електронен свят. Този враг, който разполага с малко петрол, сега доминира в световните технологии и пазара на слънчева, вятърна и ядрена енергия. В това отношение те са на път да се превърнат в новата Саудитска Арабия. Тези врагове са натрупали почти два трилиона от нашите долари благодарение на нечестните си валутни и търговски практики. Ако бъде пусната на световния пазар, тази сума ще е достатъчна да унищожи валутата ни и да съсипе икономиката ни за един-единствен ден. Казано най-просто, те ни държат за топките. — Гледаше Гедеон в очите. Въздъхна и продължи: — А най-лошото е, че тези врагове ни презират. Те виждат как работим във Вашингтон и са стигнали до заключението, че нашата демократична система е чист провал. Мислят си, че американците сме слаби, мързеливи, хленчещи, самодоволни нищожества, напомпани с фалшиво чувство за първенство. И в това отношение може би са прави.

На Гедеон му призля, сякаш думите на Блейн го удряха в корема. Въпреки това продължи да държи високо цилиндъра с едрата шарка.

— Те имат населението, парите, мозъците, волята и куража да ни докарат до просешка тояга. Имат конкретни планове как да го направят. И вече го правят. А Америка само си седи на гъза и се ослушва. Това е едностранна война — те се сражават, а ние се предаваме.