Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Писателят се наведе напред.

— Е, Гедеон, не всеки американец е готов да се предаде. Ние в това помещение, както и малка група съмишленици, няма да позволим това да се случи. Ние ще спасим страната си.

Гедеон отчаяно се мъчеше да осмисли чутото. Блейн беше изключително убедителен оратор.

— А едрата шарка? Къде се вмества тя?

— Сигурен съм, че можеш да се досетиш и сам. Смятаме да я разпространим в пет от техните градове. Голямата уязвимост на врага е гъстотата на населението и зависимостта му от търговията. Когато вирусът плъзне като горски пожар по беззащитното население, светът ще наложи карантина на заразената страна — просто няма да има друг избор. Знаем го със сигурност — реакцията при епидемия на едра шарка е подробно описана в строго секретен план на НАТО.

Блейн се усмихна тържествуващо, сякаш операцията вече е започнала.

— При една карантина границите на страната ще бъдат затворени. Всичко ще бъде спирано или блокирано — полети, пътища, железопътни линии, пристанища, дори пътеки. Страната ще остане в карантина, докато върлува болестта. Нашите епидемиолози твърдят, че блокадата може да продължи години преди овладяването на положението. Дотогава икономиката на врага ще се е върнала на нивото на петдесетте години. Петдесетте години на деветнадесети век.

— Ще изстрелят ядрените си оръжия — възрази Гедеон.

— Така е, но в момента не разполагат с достатъчно, а и не са качествени. Ще свалим повечето им ракети още във въздуха. Някой от градовете ни може да бъде поразен, но ще последва масиран отговор от наша страна. В края на краищата това е война. — Блейн сви рамене.

Гедеон впери поглед в него.

— Ти си луд. Те не са наш враг. Целият този план е безумие.

— Стига, Гедеон, мислех, че си по-умен. — Блейн вдигна умолително ръка. — Присъедини се към нас, моля те. Дай ми едрата шарка.

Гедеон отстъпи към вратата.

— Няма да участвам в това. Не мога.

— Не ме разочаровай. Ти си един от малцината с достатъчно мозък, за да види истината в думите ми. Призовавам те да помислиш — наистина да помислиш върху това, което казах. Това е страна, която само преди едно поколение изби трийсет милиона от собствения си народ. Те не ценят човешкия живот така, както го ценим ние. Биха го направили и на нас — стига да можеха.

— Това е чудовищно. Говориш за избиване на милиони. Чух достатъчно.

— Помисли за Алида…

— Не споменавай Алида! — Гедеон осъзна, че ръката му трепери, че гласът му секва. Войниците се дръпнаха уплашено, когато размаха шайбата.

— Не! — заплашително извика Блейн. — Чакай!

— Кажи на войниците да оставят оръжията! Сега е мой ред да броя до пет. Едно…!

— За Бога, не! — извика Блейн. — Не тук, не край Вашингтон . Пуснеш ли едрата шарка, ще направиш на Америка онова, което смятаме да направим на…

— Погледни ме в очите, ако не ми вярваш. Кажи на войниците да оставят оръжията! Две…

— Гедеон! — Ръцете на Блейн трепереха. — Умолявам те, не го прави.

— Три…

— Няма да го направиш. Няма.

— Казах, погледни ме в очите, Блейн. Четири… — Замахна с ръка. Наистина щеше да го направи. И — най-сетне — Блейн го разбра.

— Пуснете оръжията! — извика той. — Оставете ги на земята!

— Пет! — изкрещя Гедеон.

— Долу! Долу!

Оръжията изтракаха на пода. Войниците определено бяха обхванати от ужас. Дори Дарт и лейтенантът хвърлиха пистолетите си.

— Горе ръцете! — заповяда Гедеон.

Всички вдигнаха ръце.

Гедеон заотстъпва, като заобиколи лабораторната маса. Едната му ръка продължаваше да е вдигната, другата беше зад гърба му. Разполагаше със съвсем малко време. Стигна до вратата и я бутна с рамо. Хвърли шайбата на пода с всичка сила и се втурна навън.

Докато тичаше, чу как цилиндърът се пръска и строшените парчета се разхвърчават в помещението… последва пълен хаос от викове, борба, тичане, а над всичко това се надигна гласът на Блейн, който ревеше ужасно, подобно на прободен в сърцето лъв.

Саймън Блейн отскочи с вик. Парчета стъкло и пластмаса се разхвърчаха и се посипаха по земята. Пред очите му кристалната пудра се стопи при допира с пода.

Умът му видя бъдещето с ослепителна яснота — блокирането на Вашингтон и предградията, карантината, неудържимото разпространение на болестта, трескавите и безполезни опити за ваксиниране, галопиращата пандемия, мобилизирането на Националната гвардия, бунтовете, затворените пристанища и граници, полицейския час, извънредното положение, бомбените атентати, войната по границите с Канада и Мексико… И, разбира се, пълния срив на американската икономика. Видя тези неща с увереността, родена от знанието. Не ставаше въпрос за предположения — всичко щеше да стане точно така, защото вече го беше виждал неведнъж да се случва на врага в компютърните симулации.