Дъглас Престън - Белият огън

Подозрението ѝ се потвърди, след като го разгледа с лупа. Беше причинен от груб и тежък предмет - най-вероятно парче скала.

Кори направи поредица снимки на фрагментите от черепа с макрообектива, като сега работеше дори по-бързо. Това доказателство беше достатъчно. Наистина ли? Тя се поколеба за миг, след това извади два найло­нови плика с цип, пъхна в единия парчето от бедрена кост, а в другия парчето от разбития череп. Това вече беше доказателство.

Край. Загаси лампата. Сега разполагаше с необо­рими доказателства, че Емет Баудри не е бил убит и изяден от гризли. Бил е убит и изяден от човек. Фак­тически, ако се съди по природата на тежките нараня­вания, може би в убийствата са участвали двама или трима, а може и повече хора. Първо го бяха извадили от строя с удар по главата, бяха смазали черепа, кости­те му и буквално го бяха разкъсали с голи ръце. След това бяха свалили месото от костите с груб нож или парче метал. И накрая го бяха изяли суров, за което свидетелстваха белезите от зъби и отсъствието на из­гаряния по костите и други следи ог готвене.

Ужасно. Направо невероятно. Беше открила едно сто и петдесет годишно убийство. Това пораждаше следващия въпрос: другите десет миньори също ли бяха убити по този начин от човешки същества?

Тя погледна часовника си. Единайсет минути. Из­веднъж потръпна от страх. Време беше да се маха от­тук. Хвърли се да събира нещата си, готвейки се да излезе от склада.

Тогава ѝ се стори, че чу някакъв шум. Загаси фенер­чето и се ослуша. Тишина. И после отново го чу: леко хрущене в снега пред вратата.

Боже мили, някой идваше. Парализирана от страх, с блъскащо в гърдите сърце, Кори продължи да се ос­лушва. Съвсем определено хрус, хрус, хрус . И тогава от другата страна на склада видя как по стъклото на един от прозорците, високо почти под стряхата, бързо мина­ва лъч светлина. Отново тишина. След това приглушен говор и пукането на радиостанция.

Отвън имаше хора. С радиостанция.

Охраната на „Хайтс“? Ченгетата?

Безкрайно внимателно затвори ципа на раницата си. Капажът на ковчега беше още свален. Дали да го сложи обратно на мястото му? Започна да го вдига, но издаде толкова силно стържене, че спря. Но се нала­гаше да го върне на мястото му и тя го направи с едно бързо движение.

Отвън се чу още хрущене и шепот. Там имаше ня­колко човека, които се опитваха да не вдигат шум, но нямаха голям успех в това.

Кори преметна раницата през раменете си и се от­далечи от ковчезите. Дали нямаше врата и отзад? Не можеше да каже, беше прекалено тъмно, но не си спомняше да е видяла. Ето какво трябваше да направи: да си намери добро скривалище и да изчака шумотеви­цата да утихне.

Стъпвайки на пръсти, се насочи към задната част на хангара, където бяха складирани огромните части от стар ски лифт: пилони, седалки и колела. Още докато крачеше натам, чу вратата да се отваря и се наложи да мине последните метри тичешком. Сега приглуше­ните гласове се чуваха в хангара заедно с пукота на радиостанциите.

Когато стигна струпаните части на стария лифт, се отпусна на крака и ръце, промъквайки се колкото може по-навътре, като се извиваше насам-натам около огромните метални късове.

Неочаквано нещо изщрака и флуоресцентните тръ­би се събудиха с премигване и звън, окъпвайки склада в ослепителна светлина. Кори запълзя по-бързо и се хвърли зад огромна кула от навито стоманено въже, сви се на топка, притисна раницата към гърдите си, скривайки се колкото може по-добре. Чакаше, като едва дишаше. Възможно беше да си помислят, че ка­тинарът по случайност е останал отключен. Може би не са забелязали колата ѝ. Можеше и да не я намерят...

Стъпки прекосиха циментовия под. Тогава Кори чу възбуден шепот. Сега можеше да различава гласовете и да чува отделни думи и части от изречения. С тръпки от ужас чу как се произнася нейното име с тексаския диа­лект на Кърмоуд - недоволно и подстрекателски.

Тя скри лице в ръцете си с ръкавици, олюлявайки се от кошмара. Имаше усещането, че сърцето ѝ ще се пръсне от тревога и страх. Защо ѝ трябваше да прави това? Защо?

Един глас заговори високо и ясно:

- Кори Суонсън?

Проехтя ужасяващо в хангара.

- Кори Суонсън, знаем, че си тук. Знаем го. Забър­кала си се в големи неприятности. Най-умното, което можеш да направиш, е да излезеш и се предадеш сега. Ако принудиш тези полицаи да те търсят - това няма да е много умно. Разбираш ли?

Кори се задавяше от страх. Още шумове. Идваха още хора. Тя не можеше да помръдне.