Дъглас Престън - Белият огън

Докато лежеше в леглото си в мотел „Клауд Найн“ в Базалт, Колорадо, Кори взе решение. Ако белезите по костите бяха онова, което тя смяташе, че са, проблемите ѝ щяха да бъдат решени. Нямаше да има друг избор: останки­те трябваше да бъдат проучени. Дори Кърмоуд нямаше да може да попречи. Това щеше да бъде нейният коз.

Но само ако успее да го докаже.

И за да го направи, отново се нуждаеше от достъп до костите. Пет минути щяха да са достатъчни, за да ги заснеме с мощната макролеща на своя фотоапарат.

Но как да стане?

Още преди да си зададе въпроса, вече знаеше отго­вора - налагаше се да влезе със взлом.

Пред нея се изправиха всички доводи против подобно действие: взломът е углавно престъпление; освен това подобна постъпка е неетична; ако я хванат, цялата ѝ кариера в правоохранителните служби щеше да цоп­не в нужника. От друга страна, нямаше да бъде чак толкова трудно. По време на посещението им преди два дни началникът не изключи някаква алармена сис­тема или друга апаратура за охрана. Просто отключи катинара на вратата и влязоха. Хангарът беше отделен от строителната площадка, заобиколен от висока дър­вена ограда и скрит от дърветата. Отчасти беше открит към една от ски пистите, но през нощта нямаше кой да кара ски. Складът беше отбелязан на пътните карти за района. Там беше посочен черен път, който водеше от склада за ски екипировка към района на пистите до хангара, заобикаляйки напълно „Хайтс“.

Докато претегляше за и против, Кори си зададе въпро­са: какво би направил Пендъргаст? Той никога не оставя­ше правните условности да стоят на пътя към истината и справедливостта. Със сигурност щеше да проникне въ­тре, за да получи информацията, която му трябва. Макар да беше твърде късно да постигне справедливост за Емет Баудри, за истината никога не беше късно.

В полунощ беше спряло да вали и небето остана напълно чисто, блестящо от лунния сърп. Беше много студено. Според приложението за синоптичната прог­ноза на айпада на Кори беше минус петнайсет граду­са. Разбира се, навън усещането беше като за минус двайсет и пет. Черният път се оказа проходим само за моторни шейни. Беше покрит с отъпкан на камък сняг, но по него можеше да се върви.

Тя остави колата в подножието на пътя под група високи дървета, за да е колкото може по-незабележима. Започна да се катери нагоре с усилие, защото раницата ѝ беше пълна с апаратура: фотоапаратът с тринога и макрообектив, преносима лампа и акумулатор за нея, лупи, фенерче, ножица за болтове, найлонови пликове с цип и айпада със свалени на него учебници и моно­графии на тема остеологически анализ на наранявани­ята. Бедният на кислород планински въздух я караше да се задъхва, парата от учестеното ѝ дишане блесте­ше на лунната светлина. Докато се катереше, паднали­ят пресен сняг скриптеше под стъпките ѝ, притиснат в отъпкания слой отдолу. Под нея светлините на града се бяха разпрострели като магически килим. Горе се виждаше складът, осветен от лампи на високи стъл­бове, които сияеха жълтеникаво през дърветата. Беше два през нощта и навсякъде беше спокойно. Чифт фа­рове бяха единственото движение високо в планината, където работеха машините, поддържащи пистите.

Беше си повтаряла отново и отново последовател­ността на действията, които трябва да предприеме. После ги преподреждаше и усъвършенстваше, за да прекара колкото може по-малко време в хангара. Пет минути, най-много десет, и дим да я няма.

Когато наближи склада, се спря и внимателно про­учи околността, за да се увери, че е сама. След това се приближи до вратата в оградата и надникна над нея. Вляво беше лошо осветената странична врата, която двамата с началника бяха използвали. Пред прага има­ше навят сняг. Вратата беше заключена с катинар, но Кори по навик носеше комплект шперцове. В гимна­зията беше научила почти наизуст справочника, извес­тен като „Ръководство по отключване с шперцове на Масачузетския институт по технологиите“ с автор Тед Инструмента, и много се гордееше с уменията си. Ка­тинарът беше от най-обикновените, които в железар­ските магазини вървяха по десет долара парчето, така че не представляваше някаква трудност. Проблемът беше, че трябваше да прекоси осветения район, за да стигне до вратата. После трябваше да остане в осве­тения участък, докато отключва катинара. Това беше едната от двете неизбежни опасности в нейния план.

Тя чакаше и се ослушваше, но всичко си оставаше спокойно. Верижните отъпкващи машини бяха високо в планината и както изглеждаше, скоро нямаше да ми­нат оттук.