Дъглас Престън - Белият огън

- Надявах се да обясня...

Обаче Кърмоуд бързаше и отряза опита на Кори да изложи своите опорни точки.

- Ще бъда откровена. По наше мнение научното из­следване на тези останки за една... студентска теза е проява на неуважение към мъртвите.

Кори не беше очаквала това.

- В какъв смисъл?

Кърмоуд се изсмя кратко, но отровно.

- Скъпа, госпожице Суонсън, как можете да задава­те подобен въпрос? Нима вие бихте искали някой сту­дент да се рови из останките на дядо ви?

- Ами не бих имала нищо против.

- Хайде, стига. Разбира се, че няма да ви е приятно. Поне там, откъдето произхождам, се отнасяме с уваже­ние към мъртвите. Това са свещени човешки останки.

Кори направи отчаян опит да се върне към опорни­те си точки.

- Това е изключителна възможност за науката за съдебните експертизи и ще помогне в полицейската работа...

- Колежанска теза? Ще бъде принос за криминоло­гията? Госпожице Суонсън, не преувеличавате ли съв­сем мъъъничко важността на този проект?

Кори си пое дълбоко дъх.

- Ни най-малко. Това би могло да бъде много важно изследване и събиране на данни за предсмъртни травми, причинени от голямо месоядно. Когато бъде открит скелет на някоя жертва на убийство, съдебните патолози трябва да различат белезите от животински­те зъби и други следсмъртни увреждания от белезите, оставени по костите от извършителя. Това е сериозен проблем и това проучване...

- Всичко това е латински за мен! - Госпожа Кърмо­уд се засмя и махна с ръка, все едно нищо не разбира.

Кори реши да смени гледната точка.

- Госпожо Кърмоуд, изследването е важно лично за мен, но би могло да бъде важно и за Роринг Форк. То ще постигне нещо положително, нещо конструктивно с помощта на тези човешки останки. Това би се отра­зило добре на общността и начал...

- Това е неуважително - твърдо каза Кърмоуд. - Не е християнско . В града мнозина ще го сметнат за много обидно. Ние сме пазители на тези останки и приемаме нашата отговорност много сериозно. Не мога при ни­какви обстоятелства да разреша подобно нещо.

- Но... - Кори почувства как започва да се ядосва въпреки усилията, които полагаше да се сдържа. - Но...вие самите ги изкопахте?

Настана мълчание. После Кърмоуд заговори тихо:

- Това решение беше взето много отдавна. По-точно през 1978 година. Градът се подписа под него. Тук, в „Хайтс“, ние планирахме този нов клуб и СПА в про­дължение на почти цяло десетилетие.

- Защо ви е нов клуб, когато вече си имате, и то прекрасен?

- Трябва ни по-голям, който ще обслужва третия етап, когато открием Уест Маунтин за строителството на определен брой домове по поръчка. Нека повторя, както вече ви казах, че това се планира от години. Ние носим отговорност пред нашите собственици и инвес­титори.

Нашите собственици и инвеститори.

- Единственото, което искам, е с възможно най-голям респект да проуча костите с действителни и важни науч­ни намерения. В това няма и капчица неуважение, нали?

Госпожа Кърмоуд се изправи с широка фалшива ус­мивка, лепната на лицето ѝ.

- Госпожице Суонсън, решението, което беше взе­то, е окончателно. А аз съм много зает човек и сега е време да си вървите.

Кори стана. Усещаше в себе си онова старо, кипва­що кръвта чувство.

- Вие сте изкопали цялото гробище, за да спечелите пари от строителство, захвърляте останките в пласт­масови кутии в някакъв склад за скиорско оборудване и идвате да ми кажете, че аз ще се отнеса неуважител­но, като изследвам костите? Вие сте чисто и просто един лицемер!

Лицето на Кърмоуд пребледня. Кори видя, как една вена на напудрената ѝ шия започна да пулсира. Гласът ѝ се сниши и стана почти мъжки.

- Ах, ти, малка кучко. Давам ти пет минути да на­пуснеш сградата. Ако някога посмееш да дойдеш от­ново, ще накарам да те арестуват за нахлуване в чужда собственост. А сега изчезвай.

Кори изведнъж се успокои напълно. Това беше кра­ят. Всичко свърши. Но нямаше да позволи на никого да я нарича кучка. Тя се вторачи в госпожа Кърмоуд с присвити очи.

- Наричаш се старши пастор в църквата? Та ти не си християнка. Ти си някакъв шибан фалшификат. Из­мамен, алчен, лъжлив.

По пътя на Кори обратно към Базалт започна да вали сняг. Докато пълзеше с двайсет километра в час, а чистачките пляскаха наляво-надясно без особен ре­зултат, ѝ хрумна една идея. Онези анормални следи, които беше забелязала по костите... с проблясъка на внезапно озарение, тя разбра, че е възможно да имат и друго обяснение.