Дъглас Престън - Белият огън

- Кой?

- Госпожа Бети Браун Кърмоуд влезе под кожата му.

- Коя е Бети Браун Кърмоуд?

Той завъртя очи и плахо се огледа.

- Откъде да започна? Първо, притежава агенцията за недвижими имоти „Таун&Маунт“, която е най-яката в града. Председател е на асоциацията на „Съсе­дите от „Хайтс“ и беше силата зад преместването на гробището. По принцип е една от онези самодоволни жени, които управляват всичко и всеки и не търпят ни­какво несъгласие. Факт е, че тази жена е истинската власт в града.

- И подобна жена притежава влияние върху поли­цейския началник?

Тед се засмя.

- Нали се запозна с Морис? Мил човек. Всички му влияят. Но най-вече тя. Казвам ти - направо е страхо­вита. Дори повече от онзи неин зет Монтебело. Сигу­рен съм, че Морис наистина е възнамерявал да ти даде разрешение. Докато не се е обадил на Кърмоуд.

- Но защо ѝ е да ме спира? Какво ще ѝ навреди?

- Ето това е - каза Тед, - което трябва да разбереш.

На следващата сутрин в девет Кори паркира наетата кола пред „Хайтс“. След това пазачът, който не беше дори наполовина толкова любезен, както предишния ден, когато беше минала оттук с началника, нахално дълго проверява личната ѝ карта. После се обади да провери наистина ли има среща, като през цялото време стрел­каше презрителни погледи към колата под наем.

Кори внимаваше да се държи учтиво и най-накрая подкара към клуба и офисите на строителната компа­ния. Скоро пред погледа ѝ се показаха грозд сгради долу в долината: живописна група със снежни гугли и висулки по улуците и димящи каменни комини. Отвъд тях, доста нагоре по далечния склон на долината, се виждаше огромен мръсен белег в снега от вървящо­то строителство - без съмнение новите клуб и СПА. Виждаха се работещи багери и пълзящи самосвали, заети с изкопни работи за основите. Тя не можа да не се попита защо им е нужен нов клуб, след като старият изглеждаше твърде добре.

Остави колата на паркинга за гости и влезе в клуба, където секретарката я насочи към офисите на агенция­та за недвижими имоти „Таун & Маунт“.

Приемната на „Таун & Маунт“ беше разточителна. Цялата в мрамор и дърво, с килими на племето навахо по стените, впечатляващ полилей, направен от елено­ви рога, кожени мебели в каубойски стил и каменна камина, в която гореше истински огън. Кори седна и се приготви да чака.

Най-накрая, час по-късно, беше заведена в кабине­та на госпожа Кърмоуд, президент на „Таун & Маунт“ и директор на асоциацията „Хайтс“. Кори се беше об­лякла възможно най-консервативно - сив костюм, бяла блуза и обувки с ниско токче. Беше решена на всяка цена да запази спокойствие и да спечели госпожа Кър­моуд с ласкателства, обаяние и убеждаване.

Предния следобед беше направила всичко възмож­но да изрови кирливите ризи на Кърмоуд, вслушвайки се в мнението на Пендъргаст, че ако искаш нещо от някого, трябва да разполагаш с нещо „грозно“ за раз­мяна. Обаче Кърмоуд изглеждаше жена, недостижима за всякакви укори: щедър дарител на местни благот­ворителни организации, старши пастор в презвитерианската църква, доброволка в местната кухня за бедни (Кори се изненада, че в град като Роринг Форк изобщо има такава). И делова жена, чиято честност се призна­ваше от всички. Макар да не беше обичана, а от някои дори откровено мразена, хората я уважаваха и се стра­хуваха от нея. Всички.

Госпожа Кърмоуд изненада Кори. Съвсем не беше лошо облечената жена, която името Бети Браун Кър­моуд внушаваше. Беше изключително добре сложена, в началото на шейсетте, слаба и във форма, с красиво фризирана платинена коса и ненатрапчив грим. Беше облечена изцяло в каубойски стил: индианска жилет­ка с ресни, бяла риза, тесни джинси и каубойски бо­туши. Ансамбълът се допълваше от огърлица навахо със зърна във формата на цветчета от тиква. Стените на кабинета ѝ бяха покрити с нейни снимки, яхнала удивителен шарен кон в планините, на хиподрума, га­лопираща през стадо крави. В единия ъгъл на кабине­та ѝ стоеше апарат за вода. В другия ъгъл властваше великолепно западно седло с орнаментирана кожа и сребърни инкрустации.

Непринудено и любезно тя се приближи и се здрависа с Кори, после я покани да седне. Раздразнението на Кори, че я беше накарала да чака цял час, постепенно започна да се разпръсва от това дружелюбно посрещане.

- Е, Кори - каза Кърмоуд с подчертан тексаски ак­цент, - искам да ти благодаря, че дойде. Това ще ми позволи лично да ти обясня, защо, за съжаление, на­чалник Морис и аз не можем да изпълним молбата ти.