Дъглас Престън - Белият огън

- Къде ще ги преместят?

- Веднага щом пукне пролетта, компанията възна­мерява да ги препогребе наблизо.

- Има ли още спорове?

Началникът махна с ръка.

- Щом го разкопаха, гневът стихна. Всъщност не ставаше дума за останките, а за запазване на истори­ческото гробище. След като него вече го няма, хората изгубиха интерес.

Елите отстъпиха място на красива долина, блеснала под обедното слънце. В близкия край стоеше обикно­вена издялана на ръка табела с удивително скромни размери, на която пишеше:

ХАЙТС

Само за членове.

Моля, регистрирайте се в поста на охраната.

Зад нея се издигаше дебела стена от речни камъни, а между двата ѝ края - врати от ковано желязо. До тях имаше караулно помещение, излязло сякаш от при­казките със своя заострен покрив, покрит с кедрови плочки. Стените също бяха изолирани с тях. Долината беше осеяна с огромни резиденции, скрити сред дър­ветата, а склоновете ѝ се издигаха зад тях. Линията на покривите се извисяваше над елите. На много от тях имаше каменни комини, от които се виеше пушек. Зад всичко това се виждаше районът на пистите - плитка от пътища, които се изкачваха до върховете на няколко планини. Натам имаше още един висок хребет, осеян с още резиденции, стърчащи на фона на блестящото си­ньо небе над Скалистите планини с разхвърляни тук-там бели облаци.

- Трябва ли да влизаме?

- Складът е от другата страна на парцела в подно­жието на пистите.

Пазачът махна на началника да минава и те поеха по виещ се павиран път, добре изринат и почистен. Не, не почистен. Странно, но по пътя нямаше лед и беше напълно сух, докато в канавките не се виждаха следи от изринат и струпан сняг.

- Отоплен път? - попита Кори, докато минаваха край постройка, която, изглежда, беше клубът.

- Това не е необичайно по тези места. Върхът в снегопочистването: снежинките се изпаряват в мига, в който докоснат платното.

Пътят започна да се изкачва, прекосиха каменен мост, прекрачващ замръзнала река. Началникът каза, че се наричала Силвър Куин Крийк. След това минаха през служебна врата. Отвъд нея, оградени от висока ограда, опираща в ски писта, се виждаха няколко голе­ми складови хангара, построени от метални сандвич панели на заравнена площадка. Трийсетсантиметрови ледени висулки висяха от покривните панели и про­блясваха на светлината.

Началникът спря на разчистено от снега място пред най-големия хангар, паркира и слезе. Кори го послед­ва. Беше студен ден, но не прекалено. Вероятно три-четири градуса, без вятър. В голямата складова врата имаше по-малка, вградена в единия ѝ край. Нея отклю­чи началник Морис. Кори го последва в тъмното прос­транство и миризмата се стовари върху ѝ. Не беше не­приятна. Не миришеше на гнило, а силно на пръст.

Началникът натисна с дланта си няколко ключа за осветление и всичко беше залято в жълтеникава свет­лина. В склада беше по-студено, отколкото навън, и Кори се загърна по-стегнато, защото започна да трепе­ри. В предната част на хангара, на практика в сянката на голямата врата, бяха подредени в една линия шест моторни шейни. Почти всички бяха от една и съща марка. Зад тях се виждаха няколко верижни машини за обработка на пистите. Някои от тях изглеждаха наис­тина като антики с широките вериги и заоблените си кабини. Корпусите им препречваха погледа към задната част на постройката. Полицаят и Кори започнаха да се провират между планинските машини и стигнаха до отворено пространство. Тук беше временното гро­бище, простряно върху брезенти: спретнати редове пластмасови ковчези в бебешко синьо, като онези, ко­ито използваха патолозите, за да отнасят останки от местопрестъплението.

Отидоха до най-близкия ред и Кори видя първата кутия. С тиксо на капака беше залепено голямо кар­тонче с разпечатана информация. Кори клекна, за да я прочете. Посочваше се къде са намерени останките в гробището, добавена бе снимка на гроба; беше ос­тавено място да се отбележи дали е имало надгробен камък, или не; и ако има - място за информацията на него, заедно с друга снимка. Всичко беше номерирано, каталогизирано и подредено. Кори изпита облекчение: тук нямаше да има проблеми с документирането.

- Надгробните камъни са ей там - каза началник Морис. Той посочи към една далечна стена, край която беше подредена разнообразна сбирка от надгробни камъни - няколко луксозни от шисти или мрамор. Обаче повечето бяха каменни блокове или скали с изсечени по тях букви. Те също бяха каталогизирани и паспортирани.