Камила Лекберг - Русалката

Трябва да спомена и фантастичните си приятели, които не се отказват от мен, въпреки че има дълги периоди, през които не им се обаждам. Благодаря и на бившата си свекърва Мона, която подкупвам да продължава да приготвя най-вкусните кюфтета на света, като й давам да чете ръкописите ми веднага щом са готови. Искам да изпратя голямо благодаря и на Мике, таткото на децата! Винаги си толкова мил и проявяваш такова разбиране. Благодаря и на дядо им, Хасе Ериксон. Не знам как да обясня колко си важен за нас. Отиде си твърде рано и твърде бързо тази година, но най-добрият дядо на света не може да изчезне. Продължаваш да живееш в твоите деца и внуци, както и в спомените ни. И да, мога да готвя...

Благодаря на Сандра, детегледачката на децата от две години насам и без съмнение най-добрата в този занаят. Тя дори сама ни се моли да дойде и да поиграе с децата, когато измине повече време, през което да не се нуждаем от помощта й. Грижа я е за тях, за което съм й вечно благодарна.

Благодаря също и на верните читатели на блога ми. Както и на приятелките ми писателки, преди всичко на Денис Рудберг, която винаги има време да ме изслуша и която е най-умният и лоялен човек, когото познавам.

И накрая, но не на последно място: Каролине и Юхан Енгвал, най-милите хора на света, които ми помогнаха в Тайланд, когато компютърът ми се повреди, докато пишех последната глава на „Русалката“. Толкова ви обичам. Също и Май-Брит и Улф, които ми помагат, когато най-много имам нужда – направо сте невероятни.

Камила Лекберг

Копенхаген, 4 март 2008 г.

www.camillalackberg.com