Камила Лекберг - Русалката

– Не знам. Може би самите приемни родители на Кристиан ще могат да отговорят на този въпрос.

– Значи, Ерик, Кенет и Магнус са изнасилили Алис, докато Кристиан е гледал. Как така не е направил нищо? Защо не й е помогнал? Затова ли е получавал заплахи, въпреки че не е участвал?

Цветът на лицето на Патрик се връщаше към нормалното. Той си пое дълбоко дъх, преди да продължи:

– Алис е единствената, която има причина да отмъсти, но не може да е тя. Така че не знаем кой е извършителят. – Той подаде на Ерика купчина листове. – Това е всичко, с което разполагаме за убийството на Мария и Емил. Били са удавени в собствената си вана. Някой е държал едногодишно бебе под водата, докато спре да диша, след което е направил същото нещо с майката. Единствената следа, която е имала полицията, бил съсед, който видял жена с дълга тъмна коса да напуска апартамента. Както казах, не може да е била Алис, а не вярвам да е била и Ирен, макар тя също да има мотив. Така че коя, по дяволите, е тази жена?

Той удари масата с юмрук. Ерика изчака Патрик да се успокои. После каза тихо:

– Мисля, че знам отговора. И мисля, че мога да ти покажа.

Изми си старателно зъбите, облече си костюма и направи съвършен възел на вратовръзката си. Среса косата си, после я разроши леко с ръка. Накрая се погледна доволен в огледалото. Красив, успешен мъж, контролиращ живота си.

Ерик вдигна куфара с едната си ръка и сака с другата. Билетът, който го бе чакал на рецепцията, сега се намираше на сигурно място във вътрешния му джоб, заедно с паспорта. Погледна за последно в огледалото и излезе от хотелската стая. Имаше време за една бира на летището, преди да излети. Ще седне на спокойствие и ще наблюдава всички шведи, които щъкат наоколо и с които скоро няма да му се налага да има вземане-даване. Шведският темперамент никога не го бе привличал кой знае колко. Твърде много колективно мислене, твърде много приказки за справедливост. Животът не е справедлив. Някои хора разполагат с по-добри предпоставки за успех от други. И в някоя чужда страна ще намери добра възможност да се възползва от тях.

Скоро щеше да излети и да се махне оттук. Изтика страха от нея в дълбините на подсъзнанието си. Скоро нямаше да има значение. Тя нямаше да може да се добере до него.

– Как ще влезем? – попита Патрик, когато застанаха пред вратата на бараката.

Ерика не бе пожелала да разкрие какво знае или подозира. Просто настоя той да я последва.

– Взех ключа от Сана – каза тя и извади голяма връзка ключове от чантата си.

Патрик се усмихна. Кой каквото ще да казва, но Ерика беше находчива.

– Какво търсим? – каза той, когато влезе след нея в малката къщурка.

Тя не отговори директно на въпроса, ами каза само:

– Това е единственото място, което принадлежеше само на Кристиан.

– Но бараката е на Сана – възрази Патрик, докато очите му привикваха към слабото осветление.

– Да, на хартия. Но именно тук се оттегляше Кристиан, когато искаше да остане на спокойствие и да пише. Предполагам, че е смятал бараката за свое убежище.

– И? – настоя Патрик и седна на дивана, който се намираше до стената в кухнята.

Чувстваше се толкова изморен, че едва стоеше на краката си.

– Не знам. – Ерика се огледа нерешително. – Просто мисля, че... мислех...

– Какво мислеше? – попита Патрик.

Бараката не представляваше кой знае колко добро скривалище, каквото и да търсеха. Състоеше се само от две миниатюрни стаи, а таванът беше толкова нисък, че Патрик трябваше да се наведе, за да стои прав. Наоколо беше пълно със стари рибарски принадлежности, а до прозореца имаше захабена сгъваема маса. Самият прозорец пък разкриваше чудесен изглед към архипелага на Фелбака. И към Бадхолмен.

– Надявам се скоро да ни съобщят – каза Патрик, загледан в кулата за скокове, чийто тъмен силует се издигаше гордо към небето.

– Да ви съобщят какво?

Ерика обикаляше безцелно из тясната стая.

– Дали е било убийство, или самоубийство.

– Кристиан? – попита Ерика, без да очаква отговор. – Само да намеря... по дяволите, мислех си... тогава бихме...

Тя говореше несвързано и Патрик не можа да не се засмее.

– Изглеждаш ми малко объркана. Ако ми кажеш какво търсим, сигурно ще мога да ти помогна.

– Мисля, че Магнус е бил убит тук. И се надявах да открия нещо...

Тя огледа внимателно грубите, сини дървени стени.

– Тук?

Патрик се изправи и също огледа стените, после обходи пода с очи и каза бавно:

– Килимът.

– Какво имаш предвид? Съвсем чист е.