Камила Лекберг - Русалката

– Да, именно. Твърде е чист, изглежда напълно нов. Ела, помогни ми да го преместим.

Той вдигна единия край на тежкия парцален килим, а Ерика с мъка хвана другия.

– Извинявай, скъпа. Сигурно е тежко. Не се напрягай – каза Патрик притеснено, когато чу бременната си съпруга да изпъшква от усилието.

– Няма проблеми – каза тя. – Дърпай, вместо да приказваш.

Те отместиха килима и разгледаха дървения под отдолу. Той също изглеждаше чист.

– Може би в другата стая? – предположи Ерика, но щом погледнаха там, видяха също толкова чист под, който не беше покрит с килим.

– Чудя се...

– Какво? – попита Ерика, но Патрик не отговори.

Вместо това клекна и започна да изучава цепнатините между дъските. След малко отново се изправи.

– Ще викнем криминалистите и ще видим какво ще покажат резултатите. Но мисля, че си права. Почистено е внимателно, но изглежда между дъските се е стекла кръв.

– Тогава не трябва ли и самите дъски да са поели кръв? – попита Ерика.

– Да, но е трудно да се види с просто око, ако подът е бил излъскан след това.

Патрик огледа старите, захабени дъски, по които личаха петна с различни нюанси.

– Значи, е умрял тук?

Въпреки че Ерика беше сигурна в предположението си, сърцето й подскочи, когато то се потвърди.

– Да, така мисля. Мястото е близо до морето и е било лесно тялото да се хвърли във водата. А сега би ли ми казала какво става?

– Първо да огледаме още малко – каза тя, пренебрегвайки обърканото му изражение. – Провери там горе.

Тя посочи таванското помещение, до което се стигаше с въжена стълба.

– Шегуваш ли се?

– Или ти, или аз.

Ерика сложи демонстративно ръце на корема си.

– Окей – каза той и въздъхна. – Значи, просто да се покатеря. Предполагам, че още не ми се полага да знам какво всъщност търся?

– Не знам точно – призна си Ерика. – Просто имам такова чувство...

– Чувство? Ще се катеря по въжена стълба заради някакво чувство?

– Просто го направи.

Патрик се покатери до таванското помещение и се промуши вътре.

– Виждаш ли нещо? – викна Ерика и източи врат.

– Да, естествено, че виждам. Постелки, възглавници и няколко комикса. Това сигурно е скривалището на децата.

– Нищо друго ли няма? – попита Ерика унило.

– Като че ли не.

Патрик тръгна да слиза по въжената стълба, но се спря по средата.

– Какво има тук вътре?

– Къде?

– Тук.

Той посочи капак, който се намираше срещу отвора на таванското помещение.

– В рибарските бараки там обикновено се държи боклукът, но все пак провери.

– Добре, спокойно, ще го направя.

Той дръпна резето с една ръка, като с другата се държеше за въжената стълба и се опитваше да запази равновесие. Целият капак се сваляше и той хвана здраво късата страна, повдигна го и го подаде на Ерика. После се обърна и надникна вътре.

– Какво, по дяволите? – възкликна той смаяно.

После куката, на която се държеше въжената стълба, се откачи от тавана и Патрик се сгромоляса на пода.

Луис напълни чаша за вино с минерална вода и я вдигна като за наздравица. Скоро всичко ще приключи за него. Полицаят, с когото говори, веднага разбра за какво става дума. Каза, че щели да предприемат мерки. После й благодари, че се е обадила. Моля, каза тя, няма защо.

Какво ли ще направят с него? Мисълта не й беше хрумвала досега. Мислеше само, че трябва да го спрат, да му попречат да избяга като жалък страхливец, свил опашка между краката си. Но какво ще стане, ако го тикнат в затвора? Тя ще си получи ли парите обратно? Обзе я тревога, но Луис бързо се успокои. Естествено, че ще си получи парите, и не само това, ами ще ги профука до последното йоре. Ерик ще лежи в затвора, знаейки, че тя пропилява всичките и негови, и нейни пари. И няма да може да направи нищо.

Изведнъж взе решение. Искаше да види изражението му. Искаше да види как ще изглежда, когато осъзнае, че всичко е изгубено.

– На какво ли не ставаме свидетели...

Турбьорн стоеше на стълбата, която взеха назаем от съседната барака.

– Така е, но това бие почти всичко.

Патрик разтърка опашката си, която сериозно се беше натъртила. Гръдният кош също го наболяваше.

– Поне няма съмнение, че е кръв. И то много. – Турбьорн посочи към пода, който излъчваше странно сияние. Луминолът 36разкриваше всички следи, независимо колко старателно са лъснати дъските. – Взехме проби и в лабораторията ще ги сравнят с кръвта на жертвата.

36Луминолът е химикал, използван от криминалистите за откриване на следи от кръв. При контакт с подходящ окислител, в това число и желязото в хемоглобина, луминолът свети в синьо. – Б. пр.