Камила Лекберг - Русалката

Напоследък той често се смееше. Безгрижен, сърдечен смях, който тръгваше от стомаха и избълбукваше нагоре и навън. Мразеше този смях. Самата тя вече не можеше да се смее, отвътре беше празна и студена. Мъртва. Преди той също беше мъртъв, но благодарение на жената и детето отново се съживи.

Кристиан понякога стоеше настрана и ги наблюдаваше скришом. Жената и детето в прегръдките й. Те танцуваха, а Кристиан се усмихваше, щом детето се засмее. Беше щастлив, но не заслужаваше да бъде. Бе й отнел всичко. Потопи я под водата и дробовете й за малко да се пръснат, до мозъка й не достигаше кислород и същността й бавно изгасна, докато водата обгръщаше лицето й.

Въпреки това го обичаше, той бе всичко за нея. Другите не я интересуваха, нямаше значение как гледат на него. За нея той беше най-красивият и мил човек на света. Нейният герой.

Но Кристиан я изостави. Остави ги да я докосват, да я оскверняват, да я удрят, докато счупят костите на лицето й. Остави я да лежи и да гледа звездното небе с разтворени крака. А после избяга.

Вече не го обичаше и никой друг не можеше да го обича. На него също не му се полагаше да обича. Не и така, както обичаше жената със синята рокля и детето, което дори не беше негово.

Вчера говориха за още едно дете. Дете, което да направят заедно. Кристиан и жената правиха планове, смяха се и се любиха. Тя чу всичко. Стиснала юмруци, слушаше как планират съвместния си живот – нещо, което тя никога не можеше да има.

Сега Кристиан не беше у дома. Вратата, както винаги, бе отключена. Жената не обръщаше внимание на това и той й се караше приятелски, казваше й, че трябва да заключва, че не се знае кой може да влезе вътре.

Тя внимателно натисна дръжката и отвори вратата. Чу жената да си тананика в кухнята. Откъм банята се чуваше плискане на вода. Детето седеше във ваната и жената сигурно щеше да отиде при него всеки момент. Внимаваше за тези неща. Никога не оставяше детето само във ваната за по-дълго време.

Тя влезе в банята. Момчето грейна като слънце, когато я видя.

– Шш – каза тя и ококори очи, все едно това беше игра.

Детето се засмя. Ослушвайки се за приближаващи се стъпки, тя отиде до ваната и погледна голото момче. То не беше виновно, но тя не можеше да му позволи да радва Кристиан.

Хвана телцето му и го повдигна леко, за да го сложи да легне по гръб. То продължаваше да се смее, щастливо и сигурно, че на този свят не може да му се случи нищо лошо. Когато водата обгърна лицето му, то спря да се смее и замаха с ръце и крака. Но не беше трудно да го удържи долу. Просто сложи ръка върху гръдния му кош и натисна леко. Детето започна да маха все по-силно, но накрая движенията отслабнаха и то спря да се движи.

Чу стъпките на жената. После погледна надолу – детето изглеждаше спокойно и кротко, така както лежеше на дъното. Застана с гръб към стената, вдясно от вратата. Жената влезе в банята, но спря рязко, когато видя детето. После изпищя и се втурна напред.

Стана почти толкова лесно, колкото и с момчето. Тя просто пристъпи тихо напред и хвана врата на жената, която се бе навела над ваната. Използва тежестта си, за да задържи главата й под водата. Всичко приключи неочаквано бързо.

Не се огледа, когато излезе. Усещаше единствено удовлетворението, което се разпростираше из тялото й. Кристиан вече нямаше да бъде щастлив.

Патрик гледаше рисунките. Изведнъж ги бе проумял. Голямата и малката фигура, Кристиан и Алис. И черните силуети върху онази различна рисунка, която бе толкова по-мрачна от останалите.

Кристиан бе поел вината. Преди малко Патрик говори с Рагнар, който потвърди. Когато Алис се прибрала през онази нощ, те предположили, че Кристиан я е изнасилил. Събудил ги писък и щом слезли долу, за да проверят какво става, намерили Алис да лежи в антрето. Била облечена само с полата си, а лицето й било разкървавено и подуто. Щом се спуснали да й помогнат, тя казала само една дума. Прошепнала: „Кристиан“.

Ирен се втурнала горе в стаята му, издърпала го от леглото, усетила миризмата на алкохол и си направила изводите. В интерес на истината, Рагнар си помислил същото. Но все пак имал и съмнения. Може би затова продължил да праща на Кристиан рисунките на Алис. Защото така и не бил сигурен.

Йоста и Мартин бяха заловили Ерик навреме. Патрик току-що получи съобщение, че са потеглили от Ландветер. И това беше нещо. После щяха да видят какво може да се направи след толкова години. Във всеки случай Кенет нямаше да мълчи повече, така твърдеше Ерика. А ако не друго, то Ерик имаше да дава доста обяснения за финансовата си активност. Вероятно ще се окаже зад решетките поне за известно време, но в момента това се струваше на Патрик слаба утеха.