Камила Лекберг - Русалката

– Скъпа, знам, че не смееш да вдигнеш, защото мислиш, че съм ти ядосан или че искам да те убедя да прекратиш това, с което си се захванала. Но току-що прочетох „Русалката“ и мисля, че вървим по една и съща следа. Имам нужда от помощта ти, така че ми звънни веднага щом чуеш съобщението. Целувки. Обичам те.

– Пристигнаха материалите от Гьотеборг.

Гласът на Аника дойде откъм вратата и го стресна.

– Ох, изплаших ли те? – каза тя. – Почуках, но май не си ме чул.

– Не, бях се замислил за нещо – отговори той и тръсна глава.

– Мисля, че трябва да отидеш в здравния център и да се прегледаш – каза Аника. – Не изглеждаш добре.

– Само съм малко изморен – измърмори той. – Чудесно, че документите са тук. Трябва да се отбия до къщи за малко, така че ще ги взема със себе си.

– Добре, при мен са.

В погледа на Аника все още се долавяше безпокойство.

Десет минути по-късно Патрик вървеше по коридора, държейки в ръка принтираните документи.

– Патрик! – викна Йоста след него.

– Да? – каза той по-раздразнено, отколкото възнамеряваше.

Но искаше да тръгне веднага.

– Току-що говорих със съпругата на Ерик Линд. Луис.

– Да? – повтори Патрик, все още без особен ентусиазъм.

– Според нея Ерик е на път да напусне страната. Изпразнил е всичките им сметки, както личните, така и фирмените, и ще хване самолет от Ландветер в пет часа.

– Това вярно ли е? – попита Патрик, чийто интерес определено се събуди.

– Да, проверих. Какво да правим?

– Вземи Мартин и тръгвайте към Ландветер веднага. Аз ще позвъня, ще уредя необходимите разрешителни и ще помоля колегите от Гьотеборг да ви посрещнат.

– С удоволствие се заемам!

Патрик се подсмихна, докато вървеше към колата. Йоста имаше право. Истинско удоволствие беше да пъхнат пръчка в спиците на Ерик Линд. Но после отново се замисли за книгата и усмивката му угасна. Надяваше се, че Ерика ще си е вкъщи, когато се прибере. Имаше нужда от помощта й, за да приключи случая.

Патрик беше стигнал до същото заключение, до което и тя. Ерика разбра това веднага щом чу съобщението му. Но той не знаеше всичко. Не беше чул разказа на Кенет.

Наложило се бе да се отбие до Хамбургсунд, но веднага щом се качи обратно в колата, тя натисна газта. Всъщност не бързаше, но се чувстваше така, сякаш има спешна работа. Беше време да разкрият тайните.

Когато сви към дома им, Ерика видя колата на Патрик. Беше му се обадила малко по-рано да му каже, че се прибира. Попита го дали да не отиде направо в управлението, но той вече беше вкъщи и я чакаше. Нея и нейната част от пъзела.

– Здравей, скъпи.

Тя влезе в кухнята и го целуна.

– Прочетох книгата – каза той.

Ерика кимна.

– Трябваше да се досетя по-рано. Но бях чела само недовършения ръкопис, пък и не наведнъж. Но все пак не разбирам как можах да го пропусна.

– Аз трябваше да прочета романа по-рано – каза Патрик. – Магнус го е прочел през нощта, преди да изчезне. А това по всяка вероятност е било и нощта, преди да умре. Получил е ръкописа от Кристиан. Преди малко разговарях със Сия и тя каза, че е започнал да чете вечерта и за нейна изненада не е оставил ръкописа цяла нощ. Сутринта го попитала за романа, дали е добър. Но той отвърнал, че не иска да дава мнение, преди да говори с Кристиан. Най-лошото е, че ако прегледаме бележките си, сигурно ще се окаже, че Сия е споменала за това, но тогава не сме осъзнали значението на случката.

– Явно е разбрал всичко, когато е прочел историята – каза Ерика бавно.

– Досетил се е кой е Кристиан.

– А Кристиан е целял точно това. Иначе не би дал ръкописа на Магнус.

– Но защо на него? Защо не на Кенет или Ерик?

– Мисля, че Кристиан е изпитвал нужда да се върне във Фелбака, при тях тримата – каза Ерика, мислейки си за казаното от Торвалд. – Може би звучи странно и вероятно самият той не е можел да си обясни причината. Със сигурност ги е мразел, поне в началото. Но смятам, че впоследствие е започнал да харесва Магнус. Всичко, което чух за него, сочи, че е бил симпатичен човек. А и той е участвал против волята си.

– Откъде знаеш? – каза Патрик и подскочи. – В романа пише само, че са били замесени три момчета, няма повече подробности.

– Говорих с Кенет – каза Ерика спокойно. – Той ми разказа всичко, което се е случило онази нощ.

Лицето на Патрик пребледняваше все повече, докато тя му преразказваше историята на Кенет.

– По дяволите. И са се отървали безнаказано. Защо семейство Лисандер не са съобщили за изнасилването? Защо просто са се преместили и са отпратили Алис?