Камила Лекберг - Русалката

Когато наближи Бадхолмен, чу момчетата от разстояние. Звучаха така, сякаш вече са прекарали известно време там, сякаш партито бе започнало без него. За секунда обмисли дали да не се върне обратно. Да извърви краткото разстояние до къщи, да се шмугне вътре, да остави бутилката на място и да си легне. Но после чу смеха на Ерик и му се прииска да се смее заедно с него, да бъде един от тези, с които Ерик си разменя погледи. Затова продължи да върви, стиснал здраво бутилката уиски под мишница.

– Я вижте – каза Ерик завалено и посочи към Кристиан. – Ето го краля на празненството.

Той се захили и Кенет и Магнус се присъединиха към него. Магнус, изглежда, беше пийнал най-много, клатеше се наляво-надясно и му беше трудно да фокусира.

– Носиш ли пропуска?

Ерик му махна да се приближи. Кристиан, застанал нащрек, му подаде бутилката. Сега ли ще го унижат? Ще го прогонят ли, след като получиха каквото искат?

Но нищо не се случи. Ерик просто отвинти капачката, отпи стабилна глътка и даде бутилката на Кристиан. Той зяпна. Искаше му се, но не знаеше смее ли. Ерик го подкани и Кристиан разбра, че ако иска да бъде един от тях, трябва да направи каквото му казват. Седна на пода с бутилката в ръка и я допря до устата си. И за малко да се задави, когато в гърлото му се стече твърде голяма глътка уиски.

– Как е, пич?

Ерик го потупа по гърба, смеейки се.

– Добре – каза той и отпи още една глътка, за да го докаже.

Завъртяха бутилката няколко пъти помежду си и Кристиан започна да усеща как в тялото му се разлива приятна топлина. Притеснението му утихна. Уискито прогони всичко, което го държеше буден нощем през последните месеци. Очите. Миризмата на разлагаща се плът. Отпи още веднъж.

Магнус лежеше по гръб и гледаше към звездното небе. Кенет не говореше много. Просто се съгласяваше възхитено с всичко, което казваше Ерик. Но на Кристиан му харесваше да седи с тях. Беше някой, беше част от компанията.

– Кристиан? – чу се глас откъм входа.

Той се обърна. Какво правеше тя тук? Защо трябваше да се появи и да развали всичко? Старият гняв се пробуди в него.

– Махай се – изръмжа той и видя как лицето й се сви.

– Кристиан? – повтори тя, а в гласа й напираше плач.

Той се изправи, за да отиде и да я изгони, но Ерик го хвана за ръката.

– Остави я – каза той и Кристиан го погледна учудено.

Но седна. Подчини се.

– Ела!

Ерик направи знак на Алис да се приближи. Тя погледна Кристиан въпросително, но той само сви рамене.

– Седни – каза Ерик. – Правим си парти.

– Парти! – повтори Алис и грейна.

– Какъв късмет, че дойде, хубаво е наоколо да има и някое сладко момиче.

Ерик я прегърна и погали кичур от тъмната й коса. Алис се засмя. Харесваше й да й казват, че е сладка.

– Ето. Ако искаш да участваш в партито, трябва да пиеш.

Той взе бутилката от Кенет, който тъкмо се канеше да отпие, и я даде на Алис. Тя отново потърси с поглед одобрението на Кристиан, но него не го интересуваше какво прави тя. Щом иска да върви след него, трябва да играе играта.

Алис се закашля и Ерик я погали по гърба.

– Така, така, добро момиче. Няма страшно, свиква се. Просто трябва да опиташ пак.

Тя надигна колебливо бутилката и отпи още веднъж. Този път мина по-добре.

– Браво. Такива момичета харесвам. Които са сладки и могат да пият уиски – каза Ерик с усмивка, от която стомахът на Кристиан се сви.

Усети, че иска да хване Алис за ръката и да я отведе вкъщи. Но Кенет седна до него, прегърна го през раменете и зафъфли:

– Мамка му, Кристиан, виж ни само, седнали сме да пием заедно с теб и сестра ти. Не си си представял такова нещо, а? Но си знаехме, че под сланината се крие адски готин пич.

Кенет го сръчка с пръст в корема и Кристиан не беше сигурен дали да приеме думите му като комплимент, или не.

– Голяма е сладурана сестра ти – каза Ерик и се намести още по-близо до Алис.

Помогна й пак да вдигне бутилката и изля още няколко глътки в гърлото й. Очите й блестяха и тя се усмихна широко.

Изведнъж Кристиан почувства как всичко пред очите му започва да се върти. Целият Бадхолмен се люлееше, въртеше се в кръг като земното кълбо. Кристиан се засмя, легна по гръб до Магнус и се загледа в звездите, които се носеха по небето.

Алис издаде звук, който го накара да се изправи. Беше му малко трудно да задържи погледа си в една точка, но все пак видя Ерик и Алис. И му се стори, че Ерик е пъхнал ръка под пуловера й. Но не беше сигурен, всичко се въртеше толкова силно. Легна обратно на земята.