Камила Лекберг - Пазачът на фара

Последното, което видя, преди водата да я покрие напълно, бе как течението, а може би и още нещо, завлича Карл и Юлиан под повърхността. Емели бе спокойна, че никога повече няма да ги срещне. Те нямаше да останат на Грошер като нея и Густав. Защото за Карл и Юлиан имаше място само в ада.

Както обикновено, издателката ми Карин Линге Норд положи огромни усилия. Това се отнася и за редакторката ми Матилда Лунд. Няма достатъчно думи, с които да ви благодаря за работата, която свършихте за пореден път. Благодаря и на всички останали от издателство „Букфьорлагет Форум“, които ме подкрепяха по всевъзможни начини и демонстрираха несекващ ентусиазъм.

Агенция „Нурдин“ ме представлява отлично в Швеция и по света, а Йоаким Хансон пое щафетата от Бенгт Нурдин и продължи напред по фантастичен начин. Безкрайно съм щастлива, че Бенгт все още е част от живота ми, вече като приятел, а не като агент.

Нито една от книгите ми нямаше да бъде написана, ако не бяха хората, които ми помагат да гледам децата, затова, както винаги, искам да благодаря на майка си Гунел Лекберг и на бившия си съпруг и настоящ добър приятел Мике Ериксон, които винаги са готови да се отзоват. Мона Ериксон, бабата на децата и моята бивша свекърва, също допринася за процеса на писане със своите кюфтета, които за щастие продължава да праща.

Благодаря също на Ема и Сунит Меротра за това, че ни дадоха да ползваме прекрасната им къща за една седмица през зимата. Там написах много страници от „Пазачът на фара“, докато снегът отвън отразяваше слънчевите лъчи, а огънят искреше в камината. Благодаря и на моите свекър и свекърва, Ян Мелин и Агнет фон Бар. Съобразителността и подкрепата ви по време на написването на тази книга означават много за мен.

Както винаги, полицаите от Танумсхеде са източник на вдъхновение и мои разпалени поддръжници. Същото може да се каже и за жителите на Фелбака, които продължават да се радват, че пръскам трупове из малкото градче.

Кристина Салиба и Хана Юнасон Дроц от Уебър Шандуик допринесоха с нови идеи и подходи, което доведе до стимулираща съвместна работа. Те също така ми помогнаха да се съсредоточа върху най-важното за мен: писането.

Проучванията и проверката на фактите са безкрайно важна част от работата по една книга и много хора ми помогнаха в тази задача. Искам да отправя сърдечни благодарности към всички тях, особено към Андерш Туреви, Карл-Алан Нордблум, Кристине Фредриксен, Ана Джефърдс и Мария Фарм. Никлас Бърнстоун пък свърши важна работа, като обиколи островите от архипелага, за да заснеме перфектната снимка за корицата.

Благодаря и на читателите си. Вие сте страхотен източник на позитивна енергия!

Благодаря на приятелите си (няма да изреждам, за да не забравя някого), които ме търпят, въпреки че малко или много изчезвам от лицето на земята през периодите на интензивно писане. Колкото и да е невероятно, вие продължавате да сте тук, което понякога е повече, отколкото заслужавам, след като са минали месеци, без да ви се обадя. Благодаря и на Денис Рудберг, която винаги намира време да ме изслуша и окуражи не само във връзка с писателските ми премеждия, а и с всичко останало, което обсъждаме по време на почти ежедневните си телефонни разговори.

Книгите и всички други неща, свързани с тях, не биха означавали нищо без децата ми: Уили, Мея и Чарли. Както и без прекрасния ми Мартин. Ти си не просто любовта на живота ми, ами и най-добрият ми приятел. Благодаря ти, че винаги си до мен.

Камила Лекберг

Еншеде, 29 юни 2009

www.camillalackberg.se