Камила Лекберг - Пазачът на фара

Ерлинг чувстваше как го обзема паника. Вивиан бе изчезнала. Никой не я беше виждал след празненството в събота, а колата й също я нямаше. Нещо се беше случило.

Отново вдигна слушалката и се обади в полицейското управление.

– Имате ли новини? – попита той веднага щом чу гласа на Мелберг. Отговорът отново беше отрицателен и този път Ерлинг не можа да се овладее. – Какво всъщност правите, за да откриете годеницата ми? Нещо й се е случило, напълно съм сигурен. Проверихте ли за тела във водата около пристанището? Да, знам, че колата й също я няма, но откъде знаете, че някой не я е потопил, може би докато Вивиан е била вътре?

Гласът му премина във фалцет и той си представи Вивиан, хваната в капан в колата си, докато водата бавно се покачва.

– Настоявам да впрегнете всичките си ресурси в издирването й.

Ерлинг затвори ядосано. Стресна го предпазливо почукване по вратата. Гунила подаде глава вътре и го погледна ужасено.

– Да?

Искаше му се просто да го оставят на мира. Цяла неделя бе търсил Вивиан навън, а сутринта дойде в офиса единствено с надеждата, че тя може да се опита да се свърже с него там.

– Обадиха се от банката.

Гунила звучеше по-притеснено от обикновено.

– В момента нямам време за това – каза той, загледан в телефона.

Вивиан можеше да се обади всеки момент.

– Нещо със сметката за „Бадис“ не е както трябва. Поискаха да им се обадиш.

– Нали ти казвам, че нямам време – изръмжа той, но за негово учудване, Гунила не отстъпи.

– Искат да се свържеш с тях незабавно – каза тя и се върна забързано в кабинета си.

Ерлинг въздъхна, вдигна слушалката и позвъни на служителя в банката, който се занимаваше с тяхната сметка.

– Ерлинг се обажда. Имало е някакъв проблем?

Опита да звучи авторитетно. Искаше да приключи разговора възможно най-бързо, за да не дава заето, ако Вивиан се обади. Слушаше служителя разсеяно, но много скоро се изправи в стола си.

– Как така няма пари в сметката? Проверете пак. Внесохме няколко милиона, а тази седмица ще пристигнат още пари от Вивиан и Андерш Беркелин. Знам, че има много доставчици, на които трябва да се плати, но пари има – обясни той, но после млъкна и се заслуша за секунда. – Сигурни ли сте, че не е грешка?

Ерлинг разхлаби яката на ризата си. Беше му трудно да диша. Приключи разговора и се опита да смели информацията. Парите ги нямаше. Вивиан я нямаше. Не беше толкова глупав, че да не може да събере две и две. Но въпреки това не му се искаше да повярва.

Беше успял да набере първите три цифри от номера на полицейското управление, когато Андерш внезапно се появи на вратата. Ерлинг го зяпна. Братът на Вивиан имаше смачкан вид. Първоначално помълча малко, после отиде до бюрото на Ерлинг и протегна ръка напред. Светлината от прозореца се отрази в това, което лежеше в дланта му. Върху стената зад Ерлинг заблестяха мънички лъчи.

Ерлинг погледна годежния пръстен на Вивиан и в този миг всяко съмнение изчезна. Като упоен, той набра номера на участъка в Танумсхеде. Андерш седна на стола срещу него и зачака. Годежният пръстен искреше върху бюрото.

В сряда сутринта изписаха Ерика от болницата. Оказа се, че ударът по главата не е бил толкова сериозен, но поради предишните й наранявания от катастрофата, лекарите я поставиха под наблюдение няколко дни по-дълго от необходимото.

– Стига, мога да вървя и сама – сопна се тя на Патрик, който я хвана под ръка, докато се качваха по стълбите. – Нали чу какво казаха. Всичко изглежда наред. Само няколко шева, нямам сътресение на мозъка.

Патрик отключи вратата.

– Да, знам, но... – започна той, но млъкна, като видя погледа на Ерика.

– Кога се прибират децата? – попита тя и събу обувките си.

– Мама ще дойде с близнаците към два, а после може всички заедно да отидем да вземем Мая. Ужасно й липсваше.

– Миличката.

Ерика тръгна към кухнята. Беше странно вкъщи да няма деца. Едва си спомняше времето, когато животът им изглеждаше така всеки ден.

– Седни, ще направя кафе – каза Патрик и мина покрай нея.

Ерика се канеше да възрази, но реши, че може да се възползва от случая. Настани се до масата и с доволна въздишка качи краката си на съседния стол.

– Знаеш ли какво ще стане с „Бадис“?

Докато беше в болницата, имаше чувството, че се намира в изолация. Сега искаше да знае всичко за случилото се. Все още не можеше да повярва на слуховете, които бе чула за Вивиан.

– Парите ги няма, Вивиан също – каза Патрик, който пълнеше кафеварката с гръб към Ерика. – Намерихме колата й на летище „Арланда“ и сега преглеждаме всички полети през уикенда. Вероятно е пътувала под фалшиво име, така че работата не е толкова проста.