Камила Лекберг - Пазачът на фара

Сега двамата със Сам можеха да живеят на спокойствие на острова. Погледна надолу към лицето му. Беше затворил очи. Никой не можеше да й го отнеме. Никой.

Патрик помоли Петер да изчака в лодката и слезе на сушата заедно с Конрад и Петра. На масата под навеса имаше сервирани чаши и чинии и щом минаха оттам, няколкото чайки, които се бяха събрали около купата с кифли, се разлетяха уплашено.

– Сигурно са вътре в къщата – каза Петра, оглеждайки се бдително.

– Хайде.

Патрик нямаше търпение, но Конрад го дръпна леко за ръкава.

– Трябва да внимаваме.

Патрик осъзна, че той има право, и тръгна към къщата с бавни стъпки, макар че му се искаше да се затича. Стигнаха до вратата и почукаха. Никой не отвори, затова Петра се приближи и почука по-силно.

– Ехо? – викна тя.

Отвътре все още не се чуваше нищо. Патрик натисна дръжката и вратата веднага се отвори. Пристъпи напред, но миризмата го удари в носа. За малко да залитне назад, към Конрад и Петра.

– Мамка му – каза той и сложи ръка на носа и устата си.

Трябваше непрестанно да преглъща, за да не повърне.

– Мамка му – повтори Конрад като ехо.

Той като че също се бореше с гаденето. Единствено Петра изглеждаше невъзмутима и Патрик я погледна учудено.

– Слабо обоняние – каза тя.

Той реши да не пита повече и вместо това влезе в къщата. Погледът му веднага попадна върху тялото на пода.

– Ерика?

Патрик се втурна напред и падна на колене. Със сърце в гърлото, той докосна съпругата си и тя се размърда и изстена. Патрик повтори името й няколко пъти и Ерика бавно извърна глава към него. Едва тогава видя раната на слепоочието й. Тя вдигна бавно ръка към челото си и очите й се разшириха, когато забеляза кръвта по пръстите си.

– Патрик? Ани, тя...

Ерика захлипа и Патрик я погали по бузата.

– Как е тя? – попита Петра.

Патрик махна с ръка, за да ги успокои, след което Конрад и Петра тръгнаха нагоре по стълбите, за да видят какво има на горния етаж.

– Изглежда, тук няма никой – каза Петра, когато слязоха обратно долу. – Провери ли там вътре?

Тя сочеше към вратата, до която лежеше Ерика. Патрик поклати глава. Петра внимателно ги заобиколи и отвори.

– По дяволите. Елате.

Петра им махна, но Патрик остана при Ерика и остави Конрад да влезе вътре.

– Какво има? – попита Патрик, гледайки към полуотворената врата, която ограничаваше видимостта му към стаята.

– Миризмата определено идва от тук.

Конрад излезе от стаята, без да сваля ръка от носа и устата си.

– Труп? – попита Патрик и за миг си помисли, че вътре лежи Ани, но после го споходи друга мисъл, която го накара да пребледнее. – Момчето? – прошепна той.

Петра също излезе.

– Не знам. Който и да е, сега не е тук. Но в леглото е същински ужас. И мирише отвратително, даже аз го усещам.

Конрад кимна.

– Вероятно е момчето. Видели сте Ани преди седмица, а предполагам, че трупът е лежал тук по-дълго време.

Ерика се помъчи да седне и Патрик й помогна.

– Трябва да ги намерим – каза той и погледна съпругата си. – Какво се случи?

– Бяхме във фара. Усетих миризмата по дрехите на Ани и се зачудих. Затова се измъкнах и дойдох тук да проверя. Сигурно ме е ударила по главата...

Гласът й изтъня и тя замълча. Патрик погледна нагоре към Конрад и Петра.

– Какво ви казах. Обича да си вре носа.

Той се усмихна, но очите му бяха сериозни.

– Видя ли момчето? – попита Петра, клякайки до тях.

Ерика поклати глава и направи гримаса от болка.

– Не, така и не успях да отворя вратата. Но трябва да ги откриете – каза тя, повтаряйки думите на Патрик. – Аз ще се оправя. Намерете Ани и Сам.

– Да я отнесем до лодката – каза Патрик.

Не обърнаха внимание на протестите на Ерика и с общи усилия я отнесоха до кея, след което внимателно я качиха на палубата при Петер.

– Сигурна ли си, че ще се оправиш?

На Патрик му беше трудно да се откъсне от Ерика, виждайки пребледнялото й лице и раната на слепоочието. Тя махна с ръка.

– Тръгвай, няма страшно, казвам ти.

Патрик я остави неохотно.

– Къде може да са отишли?

– Трябва да са от другата страна на острова – каза Петра.

– Да, лодката им е тук – отбеляза Конрад.

Тръгнаха по скалите. Островът изглеждаше все така пуст. Не се чуваха други звуци освен плискането на вълните и крясъците на чайките.

– Може да са във фара.

Патрик вдигна глава и примижа, за да може да види върха на фара.

– Може би, но мисля първо да претърсим острова – каза Петра, като все пак засенчи очи с ръка, опитвайки да види какво има зад прозорците на върха.