Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Вдигнете цената отново - каза Хамдали по телефона.

- Не бих ви посъветвал...

- Вдигнете цената отново, господин Лавгроув, или моят клиент ще си намери друг съветник, който да го стори.

Лавгроув даде знак, че предлага трийсет и пет милиона. В рамките само на няколко секунди телефонните участници повишиха цената на четиридесет милиона.

- Вдигнете цената отново, господин Лавгроув.

- Но...

- Вдигнете цената!

Менденхол прие офертата на Лавгроув за четиридесет и два милиона лири.

- Вече имаме предложение за четиридесет и три по телефона на Лиса. Четиридесет и четири при Саманта. Четиридесет и пет при Синтия.

В този миг настъпи затишието, което очакваше Лавгроув. Той погледна Тери 0’Конър и разбра, че се е отказал от борбата. След това попита Хамдали:

- Доколко е сериозен клиентът ви в желанието си да притежава тази картина?

- Дотолкова, че да предложи четиридесет и шест.

Лавгроув даде знак на аукционера.

- Цената сега е четиридесет и шест, повиши я господин Лавгроув в залата - каза Менденхол. - Дали някой ще предложи четиридесет и седем?

От масата с телефоните Синтия заръкомаха, сякаш сигнализираше на спасителен хеликоптер.

- Имаме ги от Синтия на телефона. Четиридесет и седем милиона лири.

Други телефонни обаждания не последваха.

- Да приключваме ли? - попита Никълъс събеседника

си.

- Да - каза Хамдали.

- Колко?

- Клиентът ми харесва кръгли числа.

Лавгроув вдигна вежда и даде знак с пет пръста.

- Вече имаме предложение за петдесет милиона лири - обяви Менденхол. - Петдесет милиона от залата за платното на Тициан. Ще предложи ли някой по-висока цена? Последна възможност. Това ли е всичко? Край на наддаването.

След като Менденхол удари с чукчето, тълпата ахна и зашумя възбудено. Лавгроув не можеше вече да чува добре господин Хамдали, понеже Оливър Димбълби крещеше нещо в другото му ухо. Последваха ръкостискания със загубилите, задължителният флирт с пресата, която се опитваше да разбере самоличността на купувача, и дългото изкачване до кабинетите на „Кристис“, където служителите подготвиха официалните документи със сериозността на погребални агенти. Вече наближаваше десет вечерта, когато Лавгроув най-сетне разписа и последния документ. Когато излезе от „Кристис“, срещна Оливър и другите, които се мотаеха по Кинг Стрийт. Те му предложиха да иде с тях в „Нобу“, за да хапнат пикантни рулца с риба тон и да видят най-новия руски талант.

- Ела с нас, Ники - изрева Оливър въодушевено. - Ела да погуляеш в компанията на своите английски братя. Прекалено много време прекарваш в тази Америка. Вече не умееш да се забавляваш, както преди.

Лавгроув за миг се изкуши да тръгне с тях, но знаеше, че гуляят най-вероятно ще завърши зле. Затова ги изпрати до такситата и се отправи към хотела си пеша. Минавайки по Дюк Стрийт, забеляза как някакъв мъж излезе от Мейсънс Ярд и се качи в очакваща го кола. Мъжът бе среден на ръст и жилав. Колата беше лъскав ягуар, който отдалеч миришеше на британското правителство. На държавен чиновник приличаше и симпатичният сребро-кос мъж на задната седалка. Никой в автомобила не обърна внимание на преминаващия Лавгроув, ала въпреки това той остана с неприятното усещане, че вътре се смеят за негова сметка.

Това усещане го бе споходило и по време на търга, в който той преди малко бе изиграл главната роля. Тази вечер някой бе изигран. В това Лавгроув беше сигурен. И изпитваше опасението, че това е бил неговият клиент. Не че самият Лавгроув щеше да изгуби нещо от това. Той бе спечелил няколко милиона паунда с неколкократно вдигане на ръка. Това бе съвсем нелош начин да си изкарваш хляба, помисли си Никълъс. Може би в крайна сметка трябваше да приеме поканата на Оливър за след-аукционен гуляй. Или всъщност не, каза си той, когато сви по „Пикадили“, вероятно бе сторил по-добре, оттегляйки се. Вечерта несъмнено щеше да завърши зле. Особено щом в гуляя участваше Оливър.

ЛАНГЛИ, ВИРДЖИНИЯ

Три дни по-късно уважаваната аукционна къща „Кристис“, намираща се на Кинг Стрийт в лондонския квартал Сейнт Джеймс, депозира в цюрихския клон на Трансарабска банка сумата от петдесет милиона британски паунда - без комисионите, данъците и многобройните банкови такси за трансакция. Точно в 14,18 часа лондонско време в „Кристис“ получиха потвърждение за осъществения банков превод. В същата минута съобщението пристигна и в подземния оперативен център на ЦРУ, известен като Рашидистан, и предизвика бурни възгласи, които отекнаха из коридорите на цялата американска разузнавателна общност и дори в Белия дом. Празненството обаче не продължи дълго, понеже имаше още много работа за вършене. След всички изминали седмици, изпълнени с труд и тревога, операцията на Габриел най-сетне бе дала първите плодове. Беше дошло времето за жътва. А след жътвата, ако речеше Бог, щеше да дойде и времето за празнуване.