Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Картър цяла минута преподреждаше книжата в някаква папка, преди накрая да потвърди, че слуховете са верни. Габриел почука по зелената табелка на врата си и попита:

- Това нещо дава ли ми право на мнение?

- Боя се, че ти дава.

- На път си да допуснеш грешка, Ейдриън.

- Няма да ми е първата.

- С екипа ми посветихме много време и усилия, за да подготвим тази операция. А сега вие ще провалите всичко, само и само да заловите няколко дребни риби.

- Боя се, че ме вземаш за другиго - каза безучастно Картър.

- За кого?

- За някого, който има власт да взема големите решения. Аз съм заместник-директор на оперативния отдел на Централното разузнавателно управление. В тази сграда има по-висши хора от мен. В другите държавни агенции имам редица амбициозни конкуренти, заемащи същата длъжност. Над мен са директорът на националното разузнаване, конгресните комисии и разбира се, Джеймс Маккена. А над всички тях е президентът.

- Ние сме шпиони, Ейдриън. Не се занимаваме с незначителни арести. Спасяваме животи. Трябва да бъдеш търпелив, също като неприятелите ни. Ако продължиш да им даваш пари, ще се движиш с една крачка пред тях в продължение на години. Ще ги наблюдаваш. Ще ги подслушваш. Ще ги принуждаваш да губят ценно време и усилия в планиране на атентати, които така и няма да осъществят. И ще правиш арести само в краен случай, само когато е необходимо да се предотврати взривяването на бомба или свалянето на самолет.

- В Белия дом разсъждават другояче - възрази Картър.

- Значи, решението е политическо?

- Предпочитам да не обсъждам причините за него.

- Ами Малик?

- Малик е само слух. Малик е догадка на Дина.

Габриел изгледа Картър скептично.

- Едва ли го вярваш, Ейдриън. Именно ти беше първият, който изказа мнението, че атентатите в Европа са замислени и осъществени от човек, обучаван в Багдад.

- И още смятам така. Но целта на настоящата операция не е да се издири този човек. Целта е да разбием самата терористична групировка. Благодарение на ващата помощ ние имаме предостатъчно доказателства, за д| приберем поне шейсет членове на групировката в десетина държави. Кога за последно някой е арестувал шейсет от лошите наведнъж? Постижението е удивително. И заслугата за него е твоя.

- Да се надяваме, че ще приберете правилните членове на мрежата. В противен случай ще има следващи атентати. Нещо повече, така може да тласнете Малик и Рашид да ускорят осъществяването на плановете си.

Картър започна да разгъва един кламер, сигурно последния в Лангли, но не каза нищо.

- Замислял ли си се как ще се отрази това на сигурността на Надия?

- Възможно е Рашид да я заподозре заради времето на арестите - призна Ейдриън. - Именно затова възнамеряваме да я предпазим с поредица от режисирани „изтичания“ на секретна информация в пресата.

- Каква информация?

- Според която арестите са кулминацията на дългогодишно разследване, започнало още по времето, когато Рашид е бил в Съединените щати. Вярваме, че с това ще събудим вътрешни подозрения в ядрото на групировката и така ще парализираме дейността й.

- Наистина ли вярвате в това?

- Поне се надяваме - отвърна Картър без капчица ирония в гласа.

- Защо никой не се е консултирал с мен, преди да се вземат тези решения? - попита Габриел.

Картър вдигна кламера, вече напълно изправен.

- Тъкмо това правим в момента.

Това бе последният им разговор за следващите няколко дни. Ейдриън се задържаше предимно на седмия етаж, докато Габриел прекарваше по-голямата част от времето си, организирайки изтеглянето на своите хора от полева дейност. Към края на февруари Управлението вече бе поело цялото физическо и електронно наблюдение на Надия ал Бакари и Самир Абас. В операцията за Габриел не бе останало нищо, с изключение на две празни обезопасени къщи - едната в селцето северно от Париж, а другата на брега на Цюрихското езеро. Ари Шамрон реши да задържи Тревил, но нареди къщата в Цюрих да бъде освободена. Киара се зае да оправи цялата документация, след което отлетя за Вашингтон, за да е близо до Габриел. Двамата се настаниха в апартамент на Тънлоу Роуд, собственост на Службата, буквално срещу руското посолство. Картър им изпрати двама наблюдатели, за всеки случай.

Откакто Киара пристигна във Вашингтон, Габриел значително съкрати часовете, които прекарваше в Рашидистан. Появяваше се в Лангли за сутрешното съвещание на висшите служители, след което няколко часа наблюдаваше работата на анализаторите на данни и специалистите по извличане на знания от данни, преди да се прибере при Киара за обяд. След това, ако времето беше хубаво, двамата излизаха по магазините или се шляеха безцелно по спокойните улички, увлечени в разговор за бъдещето. Понякога сякаш просто продължаваха разговора, прекъснат от атентатора в Ковънт Гардън. Веднъж Киара дори повдигна въпроса за предложението на Джулиан Ишърууд Габриел да работи в галерията му.