Даниъл Силва
Художникът убиец
(книга 1 от "Габриел Алон")
На Джейми, която направи този роман възможен — и всъщност за всичко останало.
И рече Господ на Моисея, думайки: прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви; по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.
Числ. 13: 2–3
Война се печели с измама.
Девизът на Мосад
Виена, януари, 1991 година
Реставраторът вдигна работните си очила и изгаси флуоресцентните лампи. Изчака, докато очите му привикнат с вечерния сумрак в катедралата, и внимателно разгледа картината. Взря се точно над раната от стрела на бедрото на свети Стефан. През вековете боята се бе олющила напълно от платното. Беше реставрирал толкова добре мястото, че без специални средства сега бе почти невъзможно да се различи неговият рисунък от оригиналния. Наистина си беше свършил отлично работата…
Реставраторът клекна на платформата, избърса четките и палитрата си и прибра боите в плоска продълговата кутия от полирано дърво. Спускащата се нощ бе затъмнила високите цветни прозорци на катедралата. Бялата пелена от пресния сняг бе заглушила обичайния тътен от автомобилите, задръстили улиците на Виена в пиковия час. Храмът бе толкова тих, че художникът едва ли щеше да се изненада, ако видеше някой средновековен клисар да пресича забързано нефа 1 1 Главен кораб на църква. — Б.пр.
с факла в ръка.
Мъжът се спусна по високото скеле с ловкостта на котка и скочи безшумно на каменния под. От доста време група туристи го бе наблюдавала как работи. По принцип реставраторът не обичаше да го гледат и някои дни закриваше скелето със сив брезент. Зяпачите се размърдаха, когато той облече дочената си полушубка и нахлузи вълнената си шапка. Той им пожела меко buona sera 2 2 Добър вечер (ит.). — Б.пр.
, запомняйки инстинктивно всички лица, сякаш бяха нарисувани с маслени бои върху платно.
Една привлекателна млада немкиня се опита да го заговори на лош италиански. Художникът й отвърна, на немски с берлински акцент, че бърза за среща — преди войната майка му бе живяла в Шарлотенбург. Германските девойки го караха да се чувства неспокоен. Огледа я инстинктивно: очите му обходиха едрия й, закръглен бюст и дългите й бедра. Тя погрешно сметна това внимание за флиртуване. Наклони глава и мило му се усмихна, докосвайки с пръсти кичура светлоруса коса, който падаше пред лицето й. Предложи му да пият по едно кафе в кафенето от другата страна на площада. Реставраторът се извини и повтори, че трябва да тръгва.
— А и — допълни, вдигайки поглед към сумрачния неф — това е храмът на свети Стефан, фройлайн 3 3 Госпожица (нем.). — Б.пр.
. Не е бар за свалки.
Минута по-късно той излезе от катедралата и пое през площад „Щефансплац“. Беше среден на ръст, черната му коса бе прошарена на слепоочията. Имаше пълни устни, трапчинка на брадата и широки и квадратни скули, сякаш изваяни от дърво. В неестествено зелените му и много живи очи се долавяше странното очарование на безбрежните руски степи. Въпреки напрегнатата работа, имаше отлично зрение. Походката му бе уверена, крачеше отривисто и се придвижваше с лекота през заснежения площад. Беше стиснал под лявата си мишница кутията с боите и четките, подпирайки я на металния предмет, който носеше обикновено на кръста си.
Реставраторът пое по „Ротентурмщрасе“ — широка пешеходна улица, от двете страни на която се редуваха бляскави магазини и кафенета. Спираше пред витрините, разглеждаше лъскавите писалки „Мон Блан“ и часовниците „Ролекс“, въпреки че не се нуждаеше от тях. Купи си сандвич с кезевурст от покрит със сняг щанд за наденици, но го хвърли в кошче за боклук стотина метра по-нататък, без да го накуси. След това влезе в телефонна кабина, пусна един шилинг и набра някаква случайна комбинация от цифри, докато оглеждаше внимателно улицата и витрините на близките магазини. Обади се глас от телефонен секретар. Реставраторът върна слушалката на мястото й, прибра шилинга си и продължи нататък.
Целта му бе да стигне до малък италиански ресторант в Еврейския квартал. Преди присъединяването на Австрия към нацистка Германия във Виена бяха живели почти двеста хиляди евреи. Те имаха водеща роля в културния и в търговския живот на града. Сега наброяваха едва няколко хиляди, дошли предимно от Изток, а така нареченият Еврейски квартал представляваше само ивица от магазини за облекло, ресторанти и барове, скупчени около площад „Юденплац“. Сред виенчани кварталът бе известен като Бермудския триъгълник, което според реставратора бе леко обидно.
Читать дальше