Даниъл Силва - Художникът убиец

Обаче тази вечер Пийл успя да се измъкне навън с бинокъла си. Разходи се по кея, мина край тъмната къща на непознатия и фермата за стриди и застана на мястото, където река Хелфорд се вливаше в заливчето. Наблюдаваше платноходките, когато забеляза да се задава с пълна скорост един кеч 5 5 Малък двумачтов платноход. — Б.пр. . Момчето вдигна бинокъла и огледа внимателно фигурата, стояща на руля.

Непознатият се бе завърнал в Порт Навас.

Кечът беше стар и се нуждаеше от сериозен ремонт, а непознатият се грижеше за него със същата преданост, както и за капризната си кола. Всеки ден той се трудеше на двумачтовия платноход по няколко часа: жулеше с пясък палубата, лакираше, боядисваше, излъскваше месинговите части, сменяше такелажа и платната. Когато времето беше топло, се събличаше гол до кръста. Момчето сравняваше тялото му с това на Дерек, което беше меко и отпуснато. Докато непознатият беше стегнат и мускулест, беше мъж, с когото ако влезеш в разпра, ще съжаляваш. Към края на август кожата му бе потъмняла почти колкото лака, с който лакираше палубата на кеча.

Непознатият изчезваше с кораба дни наред. Пийл нямаше как да го последва и можеше само да си го представя къде плава. Навярно се отправяше надолу по река Хелфорд, а оттам излизаше в открито море. Или пък заобикаляше полуостров Лизард и поемаше към Сейнт Майкълс Маунт или Пензанс? А може би стигаше до Сейнт Айвс?

Накрая Пийл бе осенен от прозрение: в миналото Корнуол се бе славил с пиратите си, а в областта все още имаше немалко контрабандисти. Вероятно непознатият излизаше с кеча в открито море, за да посреща търговски кораби и да превозва контрабандни стоки до брега.

Следващия път, когато мъжът се върна от едно от своите плавания, момчето стоеше стриктно на наблюдателния си пост на прозореца, надявайки се да го хване, докато тайно разтоварва стоката от кеча. Но когато непознатият скочи от носа на кораба на кея, в ръцете си носеше единствено платнена раница и найлонова торба с боклук.

Явно плаваше за удоволствие…

Пийл извади бележника си и задраска думата контрабандист .

Голямата пратка пристигна през първата седмица на септември — плосък дървен сандък, почти колкото врата на хамбар. Тя бе докарана с камион от Лондон и бе придружена от развълнуван мъж, облечен в костюм на фини райета. Оттогава прозорците на горния етаж на къщата, в която живееше непознатият, светеха по цяла нощ, но не с нормална светлина, както забеляза Пийл, а с много ярка и бяла. Сутрин, когато момчето тръгваше за училище, виждаше мъжа да се отправя с платнохода към изхода на заливчето или да работи по автомобила си. Често го съзираше да броди по пътеките край река Хелфорд, обут със стари туристически обувки. Пийл предположи, че той спи следобед, макар че имаше вид на човек, който може да издържи дълго време без почивка.

Момчето се чудеше какво ли прави непознатият по цяла нощ. Късно една вечер то реши да погледне по-отблизо. Навлече пуловера и якето си и се измъкна от къщи, без да се обади на майка си. Застана на кея и се загледа нагоре, към къщата на мъжа. Прозорците бяха отворени, а във въздуха се носеше остра миризма — нещо средно между спирт и бензин. До слуха му достигна и някаква оперна музика.

Тъкмо се канеше да се приближи до къщата, когато нечия тежка ръка сграбчи рамото му. Обърна се и видя надвесения над него Дерек, с ръце на кръста и с изпълнени с ярост очи.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Дерек. — Майка ти полудя от тревога.

— Ако е толкова притеснена, защо е изпратила теб?

— Отговори на въпроса ми, момче! — настръхна мъжът.

— Не е твоя работа!

В тъмнината Пийл не видя вдигнатата ръка, която му заши толкова силна плесница, че ухото му писна, а очите му се напълниха със сълзи.

— Ти не си ми баща! Нямаш право! — извика Пийл.

— И ти не си мой син, но докато живееш в дома ми, ще правиш това, което ти заповядам.

Момчето се опита да избяга, но Дерек го сграбчи за яката на якето и заплашително извиси глас:

— Прибирай се вкъщи!

Опита да го замъкне насила, но след няколко крачки замръзна на място. Момчето изви глава да види какво става. Тогава съзря непознатия, застанал насред пътя със скръстени пред гърдите ръце и леко наведена настрани глава.

— Какво искате? — сопна се Дерек.

— Чух шум. Помислих, че има някакъв проблем.

Пийл си даде сметка, че за пръв път чува мъжа да говори. Английският му бе безупречен, но в него се долавяше някакъв акцент. Дикцията му бе стегната като тялото.