Даниъл Силва: Английското момиче

Те бяха дошли за нея на остров Корсика в края на август. Точното време така и не можа да се определи — „някъде между залез-слънце и обяд на следващия ден“ беше най-доброто описание, което дадоха нейните съквартиранти. По залез-слънце за последен път я бяха видели да отпрашва с червения скутер по алеята на вилата с пърхаща около загорелите ѝ бедра прозирна памучна пола. По обяд си бяха дали сметка, че леглото ѝ е празно, с изключение на един лековат, наполовина прочетен роман, който миришеше на кокосово масло и слабо на ром. Бяха изминали още двайсет и четири часа, преди да решат да се обадят на жандармерията. Беше едно от онези щури лета, а Маделин беше едно от онези щури момичета.

Те бяха пристигнали в Корсика две седмици по-рано — четири красиви девойки и двама сериозни младежи, всичките предани служители на британското правителство или на политическата партия, която бе управляваща по това време. Притежаваха един колективен автомобил — „Рено“ хечбек, достатъчно голям, за да се нагъчкат в него петима от тях, и червен скутер, който бе само на Маделин и който тя караше с безразсъдство, граничещо със самоубийство. Тяхната боядисана в охра вила се издигаше в западния край на селото върху стръмна скала с изглед към морето. Беше спретната и малка, от вилите, които агентите по недвижими имоти винаги описваха като „очарователни“. Тя обаче имаше плувен басейн и ограден двор, обрасъл с храсти розмарин и пиперови дървета, и само няколко часа след като се настаниха там, всички свикнаха да се мотаят полуголи под слънцето, към което британските туристи се стремят, без значение къде ги отвеждат пътуванията им.

Макар и най-млада в групата, Маделин бе техният неформален лидер — бреме, което тя приемаше без възражения. Именно Маделин бе успяла да наеме вилата и пак тя уреждаше продължителните обеди, късните вечери и дневните екскурзии сред дивата природа във вътрешността на Корсика, като винаги бе начело със своя скутер по коварните пътища. Тя нито веднъж не си направи труда да погледне някоя карта. Енциклопедичните си знания за географията, историята, културата и кухнята на острова бе придобила през периода на интензивно проучване и подготовка, проведени през седмиците преди пътуването. Изглежда, Маделин не бе оставила нищо на случайността. Но пък и тя рядко го правеше.

Беше постъпила в централата на партията в Милбанк преди две години, след като бе завършила икономика и социална политика в Единбургския университет. Въпреки второразредното ѝ образование — повечето нейни колеги бяха продукт на елитните държавни училища и Оксбридж 1 1 Термин, получен от сливането на имената Оксфорд и Кеймбридж. Във Великобритания и англоговорещия свят с термина се назовават двата университета едновременно или единият от тях. — Б.пр. , — тя бързо се издигна, минавайки през няколко чиновнически длъжности, преди да бъде назначена за директор „Работа в общността“.

Нейната работа, както тя често я описваше, бе да набира гласове сред британските социални групи, които нямаха интерес да подкрепят партията, нейната платформа или нейните кандидати. Всички бяха на мнение, че постът ѝ е само междинна спирка по пътя към нещо по-добро. Бъдещето на Маделин беше блестящо, „ярко като слънчево изригване“ по думите на Полин, която бе наблюдавала кариерното издигане на младата си колежка с немалко завист. Според слуховете, някой високопоставен човек в партията бе взел под крилото си Маделин. Някой, близък до министър-председателя. Може би дори самият премиер. Със своята фотогеничност, остър ум и безгранична енергия Маделин бе подготвяна за запазено място в Парламента и свое собствено министерство. Беше само въпрос на време. Или поне така казваха.

Това правеше още по-странен факта, че на двайсет и седем години, Маделин Харт все още нямаше романтична връзка. Когато я подпитваха защо няма любовен живот, тя заявяваше, че е твърде заета за мъже. Според Фиона — лукавата тъмнокоса красавица от канцеларията на кабинета, това обяснение бе подозрително. Или по-точно казано, тя смяташе, че Маделин не е искрена: двуличието бе едно от най-същностните качества на Фиона, оттам и интересът ѝ към партийната политика. В подкрепа на своята теория тя отбелязваше, че докато Маделин е много словоохотлива почти по всяка тема, която можеш да си представиш, когато стане дума за личния ѝ живот, е необичайно сдържана.