Даниъл Силва: Английското момиче

В момента той използваше внимателно дозиран разтвор на ацетон, спирт и дестилирана вода, който бе научил във Венеция от великия реставратор на картини Умберто Конти. Сместа бе достатъчно силна, за да разтвори повърхностните замърсявания и стария лак, но нямаше да наруши оригиналната рисунка на художника. Сега той топна ръчно направения памучен тампон в разтвора и с леко въртеливо движение го прокара върху вирнатите гърди на Сузана. Тя бе извърнала очи и сякаш само смътно си даваше сметка за двамата развратни старци, които я гледаха как се къпе, надничайки над градинската стена. На Габриел, който бе необичайно покровителствен към жените, му се искаше да може да се намеси и да ѝ спести травмата от това, което щеше да последва — фалшивите обвинения, съдебния процес, смъртната присъда. Вместо това, той внимателно прокарваше памучния тампон върху гърдите ѝ и гледаше как пожълтялата ѝ кожа ставаше сияйно бяла.

Когато тампонът се замърси, Алон го постави в херметически затваряща се колба, за да не излизат изпаренията. Докато приготвяше друг, очите му бавно обходиха повърхността на картината. Досега тя бе приписвана на последовател на Тициан. Но настоящият ѝ собственик — известният лондонски търговец на картини Джулиан Ишърууд, беше убеден, че картината произхожда от ателието на Якопо Басано 4 4 Италиански художник (1510–1592 г.), представител на венецианската школа. — Б.пр. .

Габриел бе на същото мнение — наистина сега, когато бе открил някои елементи от маниера на рисуване, виждаше доказателства за четката на самия майстор, особено във фигурата на Сузана. Той познаваше много добре стила на Басано: беше изучавал обстойно картините му по време на стажа си и бе прекарал няколко месеца в Цюрих, за да реставрира ценна творба на Басано за един частен колекционер. През последната вечер на престоя си бе убил мъж на име Али Абдул Хамиди в една влажна уличка близо до реката. Хамиди — обигран палестински терорист, чиито ръце бяха изцапани с много израелска кръв, се представяше за драматург и Габриел го бе възнаградил със смърт, достойна за неговите литературни претенции.

Алон топна новия тампон в разтворителя, но преди да успее да поднови работата си, от улицата долетя познатото бръмчене на мощен автомобил. Той излезе на терасата, за да потвърди подозренията си, и след това открехна входната врата на апартамента.

Не след дълго Ари Шамрон вече седеше на една дървена табуретка до Габриел. Носеше панталони в цвят каки, бяла памучна риза и кожено яке, скъсано на дясното рамо, а грозните му очила блестяха на светлината на халогенните работни лампи. На лицето му, набраздено от дълбоки бръчки, бе изписано силно отвращение.

— Надуших миризмата на тези химикали още щом слязох от колата — каза Шамрон. — Представям си какви щети си нанесъл на тялото си след всичките тези години.

— Бъди сигурен, че те са нищо в сравнение с тези, които ти си му нанесъл — отвърна Габриел. — Изненадан съм, че все още мога да държа четка.

Той допря внимателно мокрия тампон до плътта на Сузана и леко го завъртя. Ари погледна намръщено часовника си от неръждаема стомана, сякаш той вече не вървеше точно.

— Нещо не е наред ли? — поинтересува се Алон.

— Просто се чудех кога ще се сетиш да ми предложиш чаша кафе.

— Знаеш къде се намира всичко. Сега ти на практика живееш тук.

Шамрон промърмори на полски нещо за неблагодарността на децата. След това стана от табуретката, като се облегна тежко на бастуна си, и се отправи към кухнята. Напълни чайника с вода от чешмата, но при вида на множеството бутони и копчета на печката на лицето му се изписа объркване. Ари Шамрон на два пъти бе оглавявал тайната разузнавателна служба на Израел, а преди това бе един от нейните най-награждавани полеви агенти. Но сега, в напреднала възраст, изглеждаше неспособен да свърши и най-елементарните домакински дейности. Кафемашини, блендери, тостери: тези уреди бяха загадка за него. Многострадалната му съпруга — Геула, често се шегуваше, че ако бъде оставен сам, великият Ари Шамрон ще умре от глад в къща, пълна с храна. Габриел включи печката и продължи да работи. Шамрон застана пред френския прозорец и запали цигара. Вонята на турския му тютюн скоро надви острата миризма на разтворителя.

— Трябва ли да пушиш? — попита Габриел.

— Да — отвърна Ари.

— Какво правиш в Йерусалим?

— Премиерът искаше да поговорим.

— Наистина ли?

Шамрон го изгледа през облак сиво-синкав дим.