Даниъл Силва - Английското момиче

Снимката му, която дискретно бе показана в по-изисканите барове и ресторанти на острова, не предизвика нищо повече от апатично повдигане на рамене. Изглежда, никой не го беше виждал. А ако го бяха виждали, то не си спомняха лицето му. Мъжът беше като всички други позьори, които всяко лято се появяваха на брега на Корсика: хубав тен, скъпи слънчеви очила, златен швейцарски часовник на китката. Той беше поредният никой с кредитна карта и красиво момиче от другата страна на масата. Мъж, когото вече бяха забравили.

Това може би важеше за собствениците на магазини и ресторанти в Корсика, но не и за френската полиция. Тя пусна снимката му за проверка през всичките бази данни за криминално проявени лица, с които разполагаха, а след това и през още няколко други. И когато всички търсения не показаха и най-малкото съответствие, започнаха да обсъждат дали да пуснат снимка във вестниците. Имаше някои, особено сред по-висшестоящите, които бяха против подобна мярка. В края на краищата, казаха те, възможно е вината на клетия човек да е единствено съпружеската изневяра, а тя не е престъпление във Франция. Но когато изтекоха още три денонощия без никакъв особен напредък, стигнаха до заключението, че нямат друг избор, освен да се обърнат за помощ към широката общественост. Две внимателно изрязани снимки бяха предоставени на пресата — едната, на която мъжът седеше в „Ле Палмие“, а на другата вървеше по кея — и до вечерта следователите бяха затрупани със стотици обаждания. Те бързо отсяха лъжливите и странните сведения и съсредоточиха ресурсите си само върху онези, които изглеждаха правдоподобни. Но нито едно не даде резултат. Седмица след изчезването на Маделин Харт, единственият им заподозрян все още беше човек без име и дори без националност.

Въпреки че полицията не разполагаше с обещаващи следи, това не означаваше, че страдаше от липса на теории. Част от детективите смятаха, че мъжът от „Ле Палмие“ е убиец психопат, който е подмамил Маделин в капан. Други го считаха за човек, който просто е бил на грешното място в грешното време. Според тяхната теория той беше женен и поради тази причина не можеше да се покаже и да сътрудничи на полицията. Що се отнася до съдбата на Маделин, те твърдяха, че вероятно тя е жертва на обир, завършил зле — сама млада жена на мотор, сигурно е била лесна мишена. Рано или късно щяха да открият трупа ѝ. Морето щеше да го изхвърли, някой турист щеше да попадне на него сред хълмовете или някой земеделец щеше да се натъкне на него, докато оре нивата си. Така се случваше обикновено на острова. На Корсика мъртъвците не оставаха скрити задълго.

Във Великобритания провалите на полицията бяха повод да се сипят нападки срещу французите. Но по-голямата част от пресата, дори вестниците, симпатизиращи на опозицията, разглеждаше изчезването на Маделин като национална трагедия. Нейното забележително издигане от обикновено момиче, живяло в общинско жилище в Есекс, беше хронологично описано, а в изявленията на много партийни величия се говореше за преждевременно прекъсната многообещаваща кариера. Нейната разплакана майка и безполезният ѝ брат дадоха само едно телевизионно интервю и след това изчезнаха от общественото полезрение. Същото се случи и с приятелите ѝ, с които бе почивала на Корсика. При завръщането им в Англия те се появиха заедно на пресконференция на летище Хийтроу, наглеждана зорко от екип от пиар специалисти на партията. След това отказаха всички поискани от тях интервюта, в това число и тези, които вървяха с предложение за изгодни суми. В репортажите нямаше и намек за скандал. Нямаше материали за тежки отпускарски запои, сексуални лудории или нарушения на обществения ред, само обичайните безсмислици за опасностите, пред които са изправени младите жени, пътуващи в чужбина. В партийната централа екипът на пресслужбата тихомълком се поздрави за умелото справяне с този случай, докато членовете на политическия кабинет забелязаха значително покачване на рейтинга на премиера. Помежду си те го нарекоха „ефекта Маделин“.

Постепенно статиите за нейната участ минаха от първа на вътрешните страници, а до края на септември изчезнаха напълно от вестниците. Беше есен и бе настъпило време да се върнат към работата на правителството. Предизвикателствата пред Великобритания бяха огромни: икономиката се намираше в рецесия, еврозоната — на животоподдържащи системи, а списъкът с нерешени социални проблеми, които разяждаха обществото в Обединеното кралство, бе дълъг. И като капак на всичко се задаваха избори. Министър-председателят многократно бе намеквал, че възнамерява да ги насрочи преди края на годината. Той си даваше ясна сметка за политическите опасности, които криеше едно отстъпление от казаното — Джонатан Ланкастър бе настоящият премиер на Великобритания именно защото неговият предшественик бе пропуснал да насрочи избори след месеци заиграване с обществеността. Ланкастър — тогава лидер на опозицията, го бе нарекъл „Хамлет от Номер 10 2 2 Популярно кратко наименование на Даунинг Стрийт № 10, където се намира резиденцията на британския министър-председател и седалището на британското правителство. — Б.пр. “ и смъртоносната рана бе нанесена.