Даниъл Силва - Английското момиче

След като изтичаха до близката бирария, Фиона и Полин внимателно разгледаха мъжа на снимката. Косата му беше сиво-руса, развяна от вятъра и момчешки непокорна. Тя падаше върху челото му и обрамчваше ъгловатото му лице, доминирано от малка, по-скоро сурова на вид уста. Носеше облекло, подходящо за крайбрежието: бели панталони, памучна риза на сини райета, голям часовник за гмуркане, платнени мокасини с подметки, които не биха оставили следи по корабна палуба. Точно такъв човек беше той, решиха те. Човек, който никога не оставя следи.

Предположиха, че е англичанин, макар че можеше да е германец или скандинавец, или пък, помисли си Полин, потомък на полски благородници. Парите явно не бяха проблем, както се виждаше от бутилката скъпо шампанско, оросена с капчици вода в сребърната кофичка с лед, поставена в края на масата. Богатството му бе спечелено, а не наследено, решиха те, и то не по съвсем законен начин. Мъжът беше комарджия. Имаше сметки в швейцарски банки. Посещаваше опасни места. Но най-вече беше предпазлив. Делата му, точно като платнените му обувки, не оставяха следи.

Обаче най-много ги заинтригува Маделин. Тя вече не беше девойката, която познаваха от Лондон, нито дори тази, с която споделяха вилата през последните две седмици. Стори им се, че сега изражението и държанието ѝ са съвсем различни — като на актриса в друг филм. Тя беше друга жена. Свели глави над мобилния телефон като две ученички, Фиона и Полин написаха диалог и вдъхнаха живот на героите. В тяхната версия на историята аферата бе започнала съвсем невинно със случайна среща в някой скъп магазин на Ню Бонд Стрийт. Флиртът е бил продължителен, а задълбочаването му — щателно планирано. Но краят на историята за момента им убягваше, защото в реалния живот той предстоеше да бъде написан. И двете обаче бяха единодушни, че ще бъде трагичен.

— Тези истории завършват винаги така — заключи Фиона, базирайки се на личния си опит. — Момиче среща момче. Момичето се влюбва в момчето. Момичето е наранено и прави всичко възможно да съсипе момчето.

Този следобед Фиона направи още две снимки на Маделин и нейния любим. На едната се виждаха как се разхождат по кея под ярките слънчеви лъчи, като ръцете им плахо се докосваха. На втората се разделяха, без да разменят дори една целувка. След това мъжът се качи в надуваема лодка „Зодиак“ и се насочи към пристанището. Маделин яхна червения си скутер и пое обратно към вилата. Когато пристигна, вече не носеше сламената шапка с ефектната черна панделка. Вечерта, докато разказваше как е прекарала следобеда, тя не спомена за посещението си в Калви, нито за обяда си със заможния на вид мъж в „Ле Палмие“. Фиона намери изпълнението ѝ за доста впечатляващо.

— Нашата Маделин е изключително добра лъжкиня — каза тя на Полин. — Може би са наистина прави, когато казват, че я очаква бляскаво бъдеще. Кой знае? Един ден може да стане дори министър-председател.

Тази вечер четирите красиви девойки и двамата сериозни младежи, отседнали във вилата, планираха да вечерят в съседния град Порто. Маделин направи резервацията на нейния ученически френски и даже убеди собственика на ресторанта да им запази най-хубавата маса — тази на терасата с изглед към скалистия залив. Решено бе, че ще отидат до ресторанта с обичайните превозни средства, но малко преди седем часа Маделин обяви, че ще отскочи до Калви за едно питие със стар приятел от Единбург.

— Ще се срещнем в ресторанта — извика тя през рамо, като отпраши с пълна скорост по алеята. — И за бога, опитайте се този път за разнообразие да дойдете навреме. — След това изчезна от погледа им. На никого не му се видя странно, когато тя не се появи на вечерята. Нито се разтревожиха, когато на сутринта откриха, че леглото ѝ е празно. Беше едно от онези щури лета и Маделин беше едно от онези щури момичета.

Френската национална полиция официално обяви Маделин за изчезнала в 14,00 ч. в последния петък на месец август. След тридневно издирване те не намериха никаква следа от нея, освен червения скутер, който бе открит с разбит преден фар в една изолирана клисура близо до връх Монте Чинто. В края на седмицата в полицията почти бяха загубили надежда, че ще я открият жива. Пред обществото те твърдяха, че случаят си остава преди всичко издирване на изчезнала британска туристка. Обаче неофициално вече търсеха нейния убиец.

Нямаше други потенциално заподозрени лица или такива, които да представляват интерес за полицията, освен мъжа, с когото тя бе обядвала в „Ле Палмие“ следобеда преди нейното изчезване. Но също като Маделин, той сякаш се бе изпарил от лицето на земята. Дали беше таен любовник, както Фиона и другите подозираха, или се бяха запознали наскоро на Корсика? Дали беше англичанин? Или пък французин? Или, както се изрази един разочарован детектив, беше извънземен от друга галактика, който се е превърнал в частици, които са се отправили обратно към кораба майка? Сервитьорката от „Ле Палмие“ не оказа кой знае каква помощ. Тя си спомни, че мъжът говорел на английски с девойката със сламената шапка, но поръчал на безупречен френски. Сметката, която платил в брой с чисто нови банкноти, които поставил на масата като обигран комарджия, както и големият бакшиш, който оставил, били рядкост в днешно време в Европа, и как не, при тази икономическа криза и всичко останало. Обаче най-ярко си спомняше ръцете му — слабо окосмени, без никакви лунички или белези, с чисти нокти. Той очевидно полагал грижи за ноктите си. Тя харесвала това у мъжете.