Даниъл Силва: Английският шпионин

Нищо от това нямаше да се случи, ако Спайдър Барнс не се беше напил у Еди две нощи преди отплаването на „Аврора“. Спайдър бе смятан за най-добрия корабен готвач в целия Карибски басейн. Той беше сприхав, но напълно незаменим, луд гений в колосана бяла куртка и престилка. Спайдър, видите ли, имаше кулинарно образование. Той бе работил в Париж. Беше работил в Лондон. Беше пребивавал в Ню Йорк и Сан Франсиско и бе имал нещастен престой в Маями, преди да напусне окончателно ресторантьорския бизнес и да се пристрасти към свободата, която му даваше морето. Сега работеше на големи яхти — от онези, които филмовите звезди, рапърите, магнатите и позьорите наемаха, за да направят впечатление. А когато не беше до печката, Спайдър неизменно седеше в някой от най-добрите барове на сушата. Според него барът на Еди бе един от петте най-добри в Карибския басейн, може би дори един от петте най-добри в света. Онази вечер той започна в седем часа с няколко бири, в девет изпуши един джойнт в притъмнялата градина, а в десет съзерцаваше първата си чаша ром с ванилия. Струваше му се, че светът е прекрасен. Барнс бе пиян и беше в рая.

Обаче после забеляза Вероника и вечерта взе опасен обрат. Тя беше нова на острова — едно изгубено момиче, европейка с неустановен произход, която сервираше напитки на екскурзиантите в долнопробния съседен бар. Вероника беше хубава — „хубава като цветна украса“, както отбеляза Спайдър на безименния си другар по чашка — и той се влюби в нея точно за десет секунди. Предложи ѝ брак, което бе любимият му подход към жените, и когато тя му отказа, предложи просто да правят секс. Това някак си проработи и двамата бяха забелязани да се клатушкат под проливния дъжд в полунощ. И това беше последният път, когато някой го бе виждал — в 00,03 часа, в една дъждовна нощ в Густавия, мокър до кости, пиян и влюбен за пореден път.

Капитанът на „Аврора“ — 47-метровата луксозна моторна яхта, която бе акостирала в залива на Насау, мъж на име Реджиналд Огилви, беше бивш офицер от Кралския военноморски флот, великодушен диктатор, който спеше с копие от корабния устав и наследената от дядо му Библия на крал Джордж на нощното си шкафче. Той никога не се беше притеснявал за Барнс толкова, колкото в девет часа на следващата сутрин, когато Спайдър не се яви на редовната оперативка на екипажа и обслужващия персонал. Това не беше обикновена оперативка, защото „Аврора“ се подготвяше за посрещането на много важна гостенка. Само Огилви знаеше нейната самоличност. Знаеше също, че свитата ѝ ще включва екип от охранители и че тя е, меко казано, взискателна, което обясняваше защо бе разтревожен от отсъствието на прочутия си готвач.

Огилви информира за ситуацията капитана на пристанището в Густавия, а той, от своя страна, надлежно съобщи на местната жандармерия. Двама полицаи почукаха на вратата на малкото бунгало на Вероника, намиращо се на склона на хълма, но и от Вероника нямаше никаква следа. След това те претърсиха различните места на острова, където пияниците и хората с разбити сърца обикновено биваха изхвърлени на брега след някоя разгулна нощ. Един червендалест швед в „Льо Селект“ заяви, че същата сутрин е черпил Спайдър с бира „Хайнекен“. Някой друг каза, че го е видял да крачи по плажа в Коломбие, а имаше и слух, който така и не се потвърди, за някакво неутешимо създание, виещо срещу луната в пустошта на Тоани.

Жандармите стриктно провериха всяка следа. След това претърсиха острова от север на юг, от единия до другия край, но без никакъв резултат. Няколко минути след залез-слънце Реджиналд Огилви уведоми екипажа на „Аврора“, че Спайдър Барнс е изчезнал и че бързо трябва да му се намери подходящ заместник. Екипажът се пръсна из острова — от крайбрежните ресторанти на Густавия до плажните барове на Гран Кюл дьо Сак. И в девет вечерта, в най-невероятното място, те откриха своя човек.