Даниъл Силва: Английският шпионин

Той отиде първо във величествения стар хотел „Карл Густав“, но главният готвач, след като научи, че няма завършено кулинарно образование, отказа да го интервюира. Собствениците на „Мая“ го отпратиха учтиво, както стори и управата на „Уол Хаус“, „Оушън“ и „Ла Кантина“. Колин опита в „Ла Плаж“, но там не проявиха интерес. Не проявиха такъв и в „Идън Рок“, „Гуанаани“, „Ла Крепри“, „Льо Жарден“, „Льо Грен дьо Сел“ — самотния аванпост с изглед към крайморските езера. Дори „Ла Глориет“, основан от политически изгнаници, не искаше да си има работа с него.

Без да се отчайва, Колин опита късмета си в неизвестните „бижута“ на острова: бара на летището, креолското ресторантче на отсрещната страна на улицата, малкото заведение за пица и италиански сандвичи на паркинга на супермаркет „Л’Оази“. И точно там най-накрая му се усмихна щастието, защото научи, че главният готвач в „Льо Пиман“ бе напуснал с гръм и трясък след отдавна зреещ скандал относно работното време и заплатата му. В четири следобед, след като демонстрира уменията си в малката като къщичка за птици кухня на „Льо Пиман“, той бе назначен на работа. Колин изработи първата си смяна още същата вечер. Отзивите на всички бяха възторжени.

В действителност не отне много време мълвата за кулинарното му майсторство да обиколи малкия остров. „Льо Пиман“ — някога средище на местните жители и редовни посетители, скоро бе пълен с нови клиенти, които възхваляваха новия тайнствен готвач с ексцентричното английско-испанско име. От „Карл Густав“ се опитаха да го примамят при тях, както направиха и от „Идън Рок“, „Гуанаани“ и „Ла Плаж“, но всички удариха на камък. Ето защо капитанът на „Аврора“ — Реджиналд Огилви, не хранеше особени надежди, когато пристигна без резервация в „Льо Пиман“ вечерта след изчезването на Спайдър Барнс. Той бе принуден да чака нетърпеливо на бара в продължение на трийсет минути, преди накрая да му бъде дадена маса. Огилви поръча три вида хапки и три предястия. Като опита всичките, поиска да размени няколко думи с готвача. Изтекоха десет минути, преди желанието му да бъде удовлетворено.

— Гладен ли останахте? — попита мъжът, наречен Колин Ернандес, като погледна надолу към чиниите с храна.

— Не съвсем.

— Тогава защо сте тук?

— Исках да видя дали сте толкова добър, за колкото всички, изглежда, ви смятат.

Огилви протегна ръка и се представи — ранг и име, последвано от името на кораба му. Мъжът на име Колин Ернандес повдигна въпросително вежди.

— „Аврора“ е корабът на Спайдър Барнс, нали?

— Познавате ли Спайдър?

— Мисля, че веднъж пийнахме заедно.

— Не сте единственият.

Реджиналд огледа преценяващо стоящия пред него мъж. Той притежаваше стегнато, здраво, херкулесово телосложение. Според набитото око на англичанина, мъжът изглеждаше като човек, който е плавал в бурно море. Той имаше гъсти черни вежди и добре оформена, волева брадичка. Огилви си помисли, че това е лице, създадено да поема удари.

— Вие сте венесуелец — каза той.

— Кой го казва?

— Всички, които са отказали да ви наемат, когато сте търсели работа.

Очите на капитана се преместиха от лицето върху ръката, подпряна на облегалката на отсрещния стол. Не се виждаше татуировка, което той възприе като положителен знак. Огилви смяташе съвременната култура на татуирането за форма на самонараняване.

— Пиете ли? — попита той.

— Не и като Спайдър.

— Женен ли сте?

— Бях женен само веднъж.

— Имате ли деца?

— Боже, не.

— Някакви пороци?

— Колтрейн 2 2 Джон Колтрейн (1926–1967) — американски джаз саксофонист и композитор, чиято музика и творчество оказват огромно влияние върху развитието на джаза. — Б.пр. и Монк 3 3 Телониъс Монк (1917–1982) — известен американски джаз пианист и композитор, един от създателите на бибопа. — Б.пр. .

— Да сте убивали някого?

— Не, доколкото си спомням.

Той заяви това с усмивка. В отговор Реджиналд Огилви също се усмихна.

— Питам се дали мога да ви изкуша да напуснете всичко това — каза той, оглеждайки скромната зала с открити пространства. — Готов съм да ви плащам щедро възнаграждение. А когато не сме в открито море, ще разполагате с достатъчно свободно време да правите каквото си искате, когато не готвите.

— Колко щедро възнаграждение?

— По две хиляди на седмица.

— Колко получаваше Спайдър?

— Три хиляди — отговори капитанът след кратко колебание, — но Спайдър беше с мен в продължение на два сезона.