Даниъл Силва: Английският шпионин

Пред обществото тя беше лъчезарното лице на световното състрадание. Но при закрити врати пиеше твърде много и се обграждаше с антураж, който един кралски съветник описа като „евробоклук“. На това пътуване обаче свитата ѝ беше по-малка от обикновено. Двете жени със слънчев загар бяха приятелки от детството, мъжът, качил се на „Аврора“ с отворена бутилка шампанско, беше Саймън Хейстингс Кларк — фантастично богатият виконт, който ѝ обезпечаваше разкошния живот, с който бе свикнала. Именно Хейстингс Кларк я возеше по целия свят със своята частна флотилия от самолети и пак той плащаше за нейните бодигардове. Двамата мъже, които ги придружаваха до Карибите, бяха наети от частна охранителна фирма в Лондон. Преди да напуснат Густавия, те бяха направили само повърхностна проверка на „Аврора“ и нейния екипаж. По отношение на мъжа, наречен Колин Ернандес, зададоха един-единствен въпрос: „Какво ще има за обяд?“.

По искане на бившата принцеса обядът беше шведска маса с леки ястия, въпреки че нито тя, нито придружителите ѝ изглеждаха много заинтересовани от храната. Те пиха доста този следобед, докато се припичаха на силното слънце на предната палуба, но проливният дъжд ги накара да се приберат със смях в каютите си. Останаха там до девет вечерта, когато излязоха издокарани като за градинско парти в Съмърсет. Бяха им сервирани коктейли и хапки на задната палуба, а след това отидоха в главния салон за вечерята: салата с винегрет с трюфели, последвана от ризото с омар и агнешки котлети с артишок, лимон, тиквички и едър червен пипер. Бившата принцеса и спътниците ѝ заявиха, че храната е великолепна, и поискаха да видят готвача. Когато той най-накрая се появи, те го аплодираха с детинско възхищение.

— Какво ще ни приготвите утре вечер? — попита бившата принцеса.

— Това ще е изненада — отговори Колин с особения си акцент.

— О, добре — каза тя, като го удостои със същата усмивка, която бе виждал на безброй корици на списания. — Обичам изненадите.

Екипажът беше малък — общо осем души, и в задълженията на готвача и неговия помощник влизаше да измият порцелановите съдове, чашите за вино, сребърните прибори за хранене, тенджерите, тиганите и приборите за готвене. Те стояха рамо до рамо пред мивката дълго след като бившата принцеса и нейните спътници си бяха легнали, ръцете им от време на време се докосваха в топлата сапунена вода, а костеливият ѝ ханш се притискаше в бедрото му. А веднъж, докато се разминаваха с мъка покрай шкафа за кърпи, твърдите зърна на гърдите ѝ прокараха две линии през гърба му, изпращайки електрически импулс и приток на кръв към слабините му. Те се прибраха сами в каютите си, но няколко минути по-късно той чу тихо почукване на вратата си. Тя му се отдаде, без да издаде и звук. Беше като да се любиш с глухоняма.

— Може би това беше грешка — прошепна Амилия в ухото му, когато свършиха.

— Защо го казваш?

— Защото ще работим заедно дълго време.

— Не толкова дълго.

— Не възнамеряваш ли да останеш?

— Зависи.

— От какво?

Готвачът не каза нищо повече. Тя отпусна глава на гърдите му и затвори очи.

— Не можеш да останеш тук — каза той.

— Знам — отвърна Амилия сънливо. — Само за малко.

Колин лежа неподвижно дълго след като Амилия Лист заспа на гърдите му, докато „Аврора“ се издигаше и спускаше под него, а умът му прехвърляше подробностите за това, което щеше да последва. Най-накрая, в три часа след полунощ, готвачът стана от койката и както си беше гол, отиде с тихи стъпки до шкафа. Облече безшумно черен панталон, вълнен пуловер и черно водоустойчиво яке. После махна опаковката на пакета с размери двадесет на петдесет сантиметра и тежащ точно седем килограма, включи електрическото захранване и настрои таймера на детонатора. Колин върна пакета в шкафа и посегна за пистолета „Стечкин“, когато чу девойката да се движи зад него. Той се обърна бавно и се втренчи в нея в тъмнината.

— Какво беше това? — попита тя.

— Върни се да спиш.

— Видях червена светлина.

— Тя беше от радиото ми.

— Защо слушаш радио в три през нощта?

Преди да успее да отговори, нощната лампа заблестя. Очите ѝ пробягаха по черното му облекло, преди да се спрат на пистолета със заглушител, който все още бе в ръката му. Девойката отвори уста да изкрещи, но той притисна длан върху лицето ѝ, преди да излезе и звук. Докато тя се бореше да се освободи от хватката му, Колин прошепна успокоително в ухото ѝ: