— На кого?
— Греъм Сиймор пристигна в града без предупреждение. Той иска да поговорите.
Габриел се обърна към Шамрон.
— За какво? — попита след малко.
— Не каза, но очевидно е спешно. — Шамрон приближи до статива и хвърли поглед към почистения участък от платното, върху който работеше Габриел. — Изглежда като ново.
— Такава е целта.
— Има ли някакъв шанс да направиш същото и за мен?
— Извинявай, Ари — отвърна Алон, докосвайки сбръчканата му буза, — опасявам се, че ти не можеш да бъдеш поправен.
4.
Хотел „Цар Давид“, Йерусалим
На 22 юли 1946 г. следобед екстремистката ционистка групировка „Иргун“ бе взривила голяма бомба в хотел „Цар Давид“ — тогавашното седалище на всички британски военни сили и цивилни институции в Палестина. Атентатът — наказателна операция заради ареста на няколкостотин еврейски бойци — бе довел до смъртта на деветдесет и един души, в това число двадесет и осем британски поданици, които бяха пренебрегнали телефонното предупреждение да се евакуират от хотела. Макар и осъден от всички, бомбеният атентат се бе оказал един от най-ефективните актове на политическо насилие, извършвани някога. Само след две години британците се бяха оттеглили от Палестина и съвременната държава Израел — някога една почти немислима ционистка мечта, бе станала реалност.
Сред късметлиите, които бяха оцелели от бомбената експлозия, беше младият офицер от британското разузнаване Артър Сиймор, ветеран от военновременната програма „Двойна игра“, който неотдавна бе прехвърлен в Палестина, за да шпионира еврейската съпротива. По време на взрива Сиймор трябваше да бъде в кабинета си, но се бе забавил няколко минути заради среща с информатор в Стария град. Той чу детонацията точно когато минаваше през портата Яфа и видя с ужас как част от хотела се срина. Картината щеше да го преследва до края на живота му и даде насока на по-нататъшната му кариера. Яростен противник на израелците и владеещ свободно арабски език, Сиймор създаде притеснително тесни връзки с много от враговете на Израел. Той бе редовен гост на египетския президент Гамал Абдел Насър и един от първите почитатели на младия палестински революционер Ясер Арафат.
Въпреки проарабските му симпатии, Службата считаше Артър Сиймор за един от най-способните служители на МИ6 в Близкия изток. Ето защо бе малко изненадващо, когато единственият син на Сиймор — Греъм, избра да прави кариера в МИ5, а не в по-бляскавата Тайна разузнавателна служба. Сиймор-младши, както стана известен още в началото на кариерата си, първо служи в контраразузнаването, работейки срещу КГБ в Лондон. След падането на Берлинската стена и нарастването на ислямския фанатизъм той бе повишен и оглави борбата с тероризма. Сега, като заместник-директор на МИ5, Сиймор бе принуден да разчита на своя опит и в двете сфери. Тези дни в Лондон упражняваха занаята си повече руски шпиони, отколкото в разгара на Студената война. А благодарение на грешките на няколко последователни британски правителства днес Обединеното кралство беше дом на няколко хиляди ислямски екстремисти от Арабския свят и Азия. Сиймор наричаше Лондон „Кандахар на Темза“. Дълбоко в себе си той се притесняваше, че страната му се плъзга към ръба на една цивилизационна пропаст.
Въпреки че бе наследил страстта на баща си към чистия шпионаж, Греъм не споделяше неговото презрение към Израел. Наистина под негово ръководство МИ5 бе изградила тесни връзки със Службата, и по-специално с Габриел Алон. Двамата мъже се считаха за членове на някакво тайно братство, което вършеше най-неприятната работа, която никой друг не желаеше да свърши, и се притесняваше за последствията по-късно. Те се бяха борили един за друг, бяха проливали кръв един за друг, а в някои случаи бяха убивали един за друг. Двамата бяха толкова близки, колкото можеха да бъдат двама шпиони от противникови служби, което означаваше, че изпитваха много малко недоверие един към друг.
— Има ли някой в този хотел, който да не те познава? — попита Сиймор, като разтърси протегнатата ръка на Габриел, сякаш тя принадлежеше на човек, когото срещаше за първи път.
— Момичето на рецепцията ме попита дали съм тук заради бар мицва 6 6 Достигане на религиозно пълнолетие в юдаизма. Момчето става бар мицва на 13 години, а момичето става бат мицва на 12 години. Това се ознаменува със специален ритуал в синагогата. — Б.пр.
на Грийнберг.
Читать дальше