Даниъл Силва: Английското момиче

— Хелън ще се опита да ме отрови с екзотичните си манджи, а аз ще рисувам ужасни акварелни пейзажи.

— Никога не съм знаел, че рисуваш.

— Напълно основателно. — Сиймор се намръщи на гледката, сякаш надхвърляше способностите му да я нарисува. — Баща ми щеше да се обърне в гроба, ако знаеше, че съм тук.

— А ти защо си тук?

— Чудех се дали би искал да откриеш нещо за мой приятел.

— Този приятел има ли си име?

Греъм не отговори. Вместо това отвори дипломатическото си куфарче, извади една снимка 20 на 25 сантиметра и му я подаде. На нея се виждаше привлекателна млада жена, гледаща право в обектива, която държеше броя на „Интърнешънъл Хералд Трибюн“ отпреди три дни.

— Маделин Харт? — попита Габриел.

Сиймор кимна утвърдително. След това му подаде един лист, формат А4. На него имаше едно-единствено изречение, написано с готически шрифт.

Имате седем дни, иначе момичето ще умре.

— По дяволите! — изруга тихо Габриел.

— Опасявам се, че нещата стават още по-лоши.

По някаква случайност управата на „Цар Давид“ бе настанила Греъм Сиймор — единствения син на Артър Сиймор, в същото крило на хотела, което бе разрушено през 1946 година. Всъщност стаята на Сиймор се намираше малко по-надолу по коридора от тази, която баща му бе използвал за кабинет през последните дни на Британския мандат в Палестина. Като пристигнаха, те откриха на дръжката още да виси табелката с надпис „Не ме безпокойте“ заедно с торбичка, в която имаше броеве на „Джерусалем Пост“ и „Аарец“. Греъм въведе Габриел вътре. След това, доволен, че в негово отсъствие никой не е влизал в стаята, той мушна едно DVD в гнездото на лаптопа си и натисна бутона „Старт“. След няколко секунди на екрана се появи Маделин Харт — изчезналата британска поданичка и служителка на управляващата във Великобритания партия.

За първи път правих любов с министър-председателя Джонатан Ланкастър на партийната конференция в Манчестър през октомври 2012 година…

Продължителността на видеозаписа бе седем минути и дванайсет секунди. През цялото време погледът на Маделин бе прикован в някаква точка малко вляво от камерата, сякаш отговаряше на въпроси, задавани от телевизионен репортер. Тя изглеждаше уплашена и уморена, докато неохотно описваше как се е запознала с министър-председателя по време на едно от неговите посещения в централата на партията в Милбанк. Ланкастър изразил възхищението си от работата ѝ и на два пъти я поканил на Даунинг Стрийт лично да го информира. В края на второто ѝ посещение ѝ признал, че интересът му към нея е повече от професионален. Първият им сексуален контакт се случил набързо в една хотелска стая в Манчестър. След това Маделин била водена тайно в резиденцията на Даунинг Стрийт от един стар приятел на премиера винаги, когато госпожа Ланкастър отсъствала от Лондон.

— И сега — каза мрачно Сиймор, когато екранът на лаптопа потъмня — министър-председателят на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия е наказван за неговите прегрешения с нескопосан опит за изнудване.

— В него няма нищо нескопосано, Греъм. Които и да стоят зад това, са знаели, че премиерът е замесен в извънбрачна афера. След това са се погрижили любовницата му да изчезне безследно от Корсика. Те очевидно са изключително опитни.

Сиймор извади диска от лаптопа, но не каза нищо.

— Кой друг знае?

Греъм обясни как трите предмета: снимката, бележката и дискът, са били оставени предния ден сутринта на прага на Саймън Хюит. И как Саймън ги е занесъл на Даунинг Стрийт, където ги е показал на Джеръми Фалън. След това Хюит и Фалън се срещнали с премиера в резиденцията му на № 10. Габриел, който неотдавна бе пребивавал в Обединеното кралство, познаваше добре действащите лица. Хюит, Фалън и Ланкастър: светата троица на британската политика. Хюит беше публицистът пропагандатор, Фалън — умелият интригант и стратег, а Ланкастър — самородният политически талант.

— Защо Ланкастър е избрал теб?

— Бащите ни работеха заедно в разузнавателната служба.

— Сигурно има и нещо повече от това.

— Има — съгласи се Сиймор. — Името му е Сидик Хюсеин.

— Опасявам се, че не ми говори нищо.

— Това не е никак изненадващо — каза Греъм. — Защото благодарение на мен преди няколко години Сидик изчезна в една „черна дупка“ 7 7 Название, използвано от Барак Обама за тайните затвори на ЦРУ. — Б.пр. , така че никой повече да не го чуе и види.