Даниъл Силва - Английското момиче

— Но е много ефективна — каза Греъм. — И със сигурност привлече вниманието на Ланкастър.

— Няма ли някакви искания?

Сиймор поклати отрицателно глава.

— Очевидно смятат да назоват цената в последния момент. Освен това искат премиерът толкова отчаяно да желае да спаси политическата си кариера, че да се съгласи да я плати.

— Колко струва твоят премиер тези дни?

— Последния път, когато надзърнах в банковите му сметки — отвърна шеговито Сиймор, — имаше над сто милиона.

— Лири?

Греъм кимна утвърдително.

— Джонатан Ланкастър спечели милиони в Сити, наследи милиони от семейството си и се ожени за милиони под формата на Даяна Болдуин. Той е идеалната мишена — човек с повече пари, отколкото са му нужни, и много за губене. Даяна и децата живеят в рамките на охраняваната зона на Номер 10, което означава, че е почти невъзможно да бъдат похитени. Но метресата на премиера… — Гласът на Сиймор заглъхна. След това той добави: — Една любовница е съвсем друго нещо.

— Предполагам, че Ланкастър не е споменал нищо за това на жена си.

Сиймор разпери ръце, за да покаже, че не е посветен във вътрешните дела от брака на премиера.

— Някога работил ли си по случай с отвличане, Греъм?

— Не и след Северна Ирландия. А и те всичките бяха свързани с ИРА.

— Политическите отвличания се различават от тези с криминален характер — каза Габриел. — Вашият средностатистически политически похитител е рационален човек. Той иска негови другари да бъдат освободени от затвора или някакви политически промени, така че отвлича някой важен политик или пълен с ученици автобус и ги държи като заложници, докато не бъдат изпълнени исканията му. А пък престъпникът иска само пари. Ако му платиш, иска още . И така продължава да иска, докато не реши, че вече не са ти останали никакви пари.

— Тогава, предполагам, ни остава само една възможност.

— И каква е тя?

— Да намерим момичето.

Габриел отиде до прозореца и се загледа над долината към Храмовия хълм; за миг се озова обратно в тайната пещера на петдесет метра под повърхността, държейки Ели Лавон, докато кръвта му изтичаше в недрата на Свещената планина. През дългите нощи, които бе прекарал до болничното легло на Лавон, се беше заклел никога повече да не участва в тайни операции. Но сега един стар приятел бе изникнал от дълбините на заплетеното му минало, за да поиска услуга. И Алон се мъчеше да намери думи, за да го отпрати с празни ръце. Като единствено дете на оцелели от холокоста, не беше в природата му да разочарова другите. Той правеше компромиси за тях, но рядко им отказваше.

— Дори и да успея да я намеря — каза след малко, — похитителите ще разполагат с видеозаписа с нейното признание за любовната ѝ връзка с министър-председателя.

— Но този запис ще има доста по-различно въздействие, ако Английската роза 9 9 Жаргонно прозвище за типична английска девойка — обикновено с кестенява коса, бледа кожа, зелени очи и румени бузи, много красива и рядко срещана. — Б.пр. е в безопасност на английска земя.

— Освен ако Английската роза не реши да каже истината.

— Тя е лоялна към партията. Няма да посмее да го направи.

— Нямаш представа какво са ѝ сторили — отговори Габриел. — Сега може да е съвсем различен човек.

— Така е — каза Сиймор, — но ние малко изпреварваме събитията. Този разговор е безсмислен, ако ти и твоята служба не предприемете действия, за да намерите Маделин Харт заради мен.

— Аз нямам правомощията да поставя моята служба на твое разположение, Греъм. Узи трябва да вземе това решение, не аз.

— Навот вече даде одобрението си — заяви категорично Сиймор. — Същото направи и Шамрон.

Габриел го изгледа неодобрително, но не каза нищо.

— Наистина ли смяташ, че Ари Шамрон щеше да ме пусне дори на километър от теб, без да знае защо съм в града? — попита Греъм. — Той страшно много те покровителства.

— Показва го по доста странен начин. Но се опасявам, че в Израел има един човек, който е по-силен от Шамрон, поне когато става въпрос за мен.

— Съпругата ти?

Алон кимна утвърдително.

— Имаме седем дни или девойката умира.

— Шест дни — поправи го Габриел. — Тя може да е навсякъде по света, а ние не разполагаме с никаква следа.

— Това не е съвсем вярно.

Сиймор бръкна в куфарчето си и извади две снимки от Интерпол на мъжа, с когото Маделин Харт бе обядвала в деня на нейното изчезване. Мъжа, чиито обувки не бяха оставили следи. Забравения човек.