Даниъл Силва: Английското момиче

— Кой беше той?

— Сидик Хюсеин, пакистанец по произход, беше жител на Тауър Хамлетс, Източен Лондон. Той се появи в обсега на нашето наблюдение след бомбения атентат през 2007 година, когато най-сетне се вразумихме и започнахме да прочистваме улиците си от радикални ислямисти. Спомняш си онези дни — каза с горчивина Сиймор. — Дните, когато левите и медиите настояваха да направим нещо срещу терористите сред нас.

— Продължавай, Греъм.

— Сидик се мотаеше с известни екстремисти в джамията на Източен Лондон, а номерът на мобилния му телефон постоянно се появяваше на най-неподходящите места. Дадох копие от досието му на Скотланд Ярд, но от командването на службата за борба с тероризма казаха, че няма достатъчно доказателства, за да предприемат мерки срещу него. След това Сидик извърши нещо, което ми даде възможност сам да се погрижа за проблема.

— И какво беше то?

— Запази си билет за полет до Пакистан.

— Голяма грешка.

— Всъщност направо фатална — вметна мрачно Сиймор.

— Какво стана?

— Проследихме го до летище Хийтроу и се уверихме, че се е качил на самолета за Карачи. След това се обадих тайно на един стар приятел в Лангли, Вирджиния. Мисля, че добре го познаваш.

— Ейдриън Картър.

Сиймор кимна утвърдително. Ейдриън Картър беше директор на Националната тайна служба към ЦРУ. Той ръководеше глобалната борба на Управлението срещу тероризма, включително и неговите някога секретни програми за задържане и разпит на особено важни терористи.

— Екип на Картър наблюдава Сидик в Карачи в продължение на три дни — продължи Сиймор. — След това нахлузиха една торба на главата му и го качиха на първия самолет, напуснал тайно страната.

— Къде го отведоха?

— В Кабул.

— В Солт Пит 8 8 Кодовото име на таен затвор и център за разпити на ЦРУ в Афганистан. — Б.пр. ?

Греъм бавно кимна.

— Колко време издържа?

— Зависи кого питаш. Според разказа на Управлението за събитията, Сидик е бил открит мъртъв в килията си на десетия ден след пристигането си в Кабул. По време на заведеното съдебно дело семейството му твърдеше, че той е починал, докато е бил измъчван.

— Какво общо има това с премиера?

— Когато адвокатите, представляващи семейството на Сидик, поискаха от МИ5 всички документи, свързани с неговия случай, правителството на Ланкастър отказа да ги предостави, под предлог че това ще навреди на британската национална сигурност. Той спаси кариерата ми.

— И сега ти ще плащаш този дълг, като се опиташ да спасиш кожата му? — Когато Сиймор не отговори, Габриел каза: — Това ще свърши зле, Греъм. И когато това стане, името ти ще фигурира на видно място в неизбежното следствие.

— Дадох ясно да се разбере, че ако това се случи, ще повлека всички с мен, включително и Ланкастър.

— Никога не съм те считал за наивен човек, Греъм.

— Аз съм всичко друго, но не и наивник.

— Тогава си върви. Върни се в Лондон и кажи на твоя министър-председател да излезе пред камерите заедно със съпругата си и да направи публично обръщение към похитителите да освободят момичето.

— Вече е твърде късно за подобно нещо. Освен това — добави Сиймор, — може и да съм малко старомоден, но не ми харесва, когато някои хора се опитват да изнудват премиера на моята страна.

— Премиерът на твоята страна знае ли, че си в Йерусалим?

— Сигурно се шегуваш.

— Защо аз?

— Защото, ако МИ5 или разузнавателната служба се опита да я намери, информацията ще изтече точно както изтече информацията за Сидик Хюсеин. Пък и ти си дяволски добър в откриването на разни неща — добави тихо Сиймор. — Древни колони, откраднати картини на Рембранд, тайни ирански съоръжения за обогатяване на уран.

— Съжалявам, Греъм, но…

— И защото ти също си задължен на Ланкастър — прекъсна го Сиймор.

— Аз ли?

— Кой, мислиш, ти позволи да намериш убежище в Корнуол под фалшиво име, когато никоя друга страна не би го направила? И кой, мислиш, ти позволи да вербуваш британски журналист, когато имаше нужда да проникнеш в системата за доставка на ядрени материали на Иран?

— Не знаех, че водим сметка, Греъм.

— Не го правим — възрази Сиймор. — Но ако го правехме, ти със сигурност щеше да бъдеш назад в резултата.

Двамата мъже потънаха в неловко мълчание, сякаш смутени от тона на разговора. Сиймор погледна към тавана, а Габриел се взря в написаната бележка.

Имате седем дни, иначе момичето ще умре.

— Доста е неясна, не мислиш ли?