Даниъл Силва - Английското момиче

— Кой е той? — попита Габриел.

— Добър въпрос — каза Греъм. — Но ако успееш да го намериш, подозирам, че ще откриеш и Маделин Харт.

Габриел взе само един предмет от Греъм Сиймор — снимката на похитената Маделин Харт, и отправяйки се на запад през Йерусалим, я занесе в Израелския национален музей. Като остави колата си на паркинга за персонала — привилегия, дадена му съвсем наскоро, той мина през остъкления вестибюл и отиде в залата, в която се помещаваше музейната колекция от творби на европейски художници. В единия ѝ ъгъл висяха девет импресионистични картини, притежавани някога от швейцарския банкер Август Ролф. На една табелка бе описано дългото пътуване на картините, взети от Париж, до това място — как са били откраднати от нацистите през 1940 г. и как по-късно са били прехвърлени на Ролф в замяна на предоставяните от него услуги на германското разузнаване. На табелката не се споменаваше фактът, че Габриел и дъщерята на Ролф — известната цигуларка Анна Ролф — бяха открили картините в един цюрихски банков трезор, нито че консорциум от швейцарски бизнесмени беше наел професионален убиец от Корсика, за да ги убие и двамата.

В съседната зала бяха изложени творби от израелски художници. Имаше три платна от майката на Габриел, включително натрапчивото изображение на Похода на смъртта от Аушвиц през януари 1945 година, който тя бе нарисувала по памет. Габриел прекара няколко минути да се възхищава на майсторството на рисунъка и полагането на боите, преди да излезе навън в градината със скулптурите. В далечния ѝ край се издигаше кошероподобното Светилище на книгата — хранилището на свитъците от Мъртво море. До него се намираше най-новата постройка на музея — модерна сграда от стъкло и стомана, дълга шейсет лакти, широка двайсет лакти и висока трийсет лакти 10 10 Според Библията Първият храм на Соломон е бил с дължина 60 лакти (27 метра), широчина 20 лакти (9 метра) и височина 30 лакти (14 метра). — Б.пр. . Сега тя бе покрита с брезентова конструкция, която скриваше от външния свят съдържащите се в нея двадесет и две колони от Храма на Соломон.

По протежение на двете страни на сградата, както и пред входа ѝ, който гледаше на изток — също като оригиналния Храм на Соломон, — стояха на пост въоръжени охранители. Това бе само един елемент от изложбата, който я бе направил може би най-оспорвания досега кураторски проект в света. Ултраортодоксалната общност в Израел бе осъдила изложбата като обида към Бога, която в крайна сметка щяла да доведе до унищожаването на еврейската държава, докато в арабския Източен Йерусалим пазителите на Купола на скалата обявиха колоните за изкусна измама. „На Храмовия хълм никога не е имало такъв храм — заяви великият мюфтия на Йерусалим в статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ — и нито един музеен експонат няма да промени този факт.“

Въпреки ожесточените религиозни и политически битки, бушуващи около изложбата, нейната подготовка напредваше със забележителна бързина. В рамките на няколко седмици след откритието на Габриел архитектурните планове бяха одобрени, средствата — събрани, и бе направена първата копка. Голяма част от заслугите за това се падаше на родената в Италия директорка и главен дизайнер на проекта. Пред обществото тя бе представена с моминското ѝ име — Киара Дзоли. Но всички, свързани с проекта, знаеха, че нейното истинско име е Киара Алон.

Колоните бяха подредени по същия начин, както Габриел ги беше открил — в две прави редици, приблизително на шест метра една от друга. Едната от тях — най-високата, беше почерняла от пожара, запален от вавилонците в нощта, когато бяха разрушили Храма, смятан от древните евреи за обиталището на Бог на земята. Това беше и колоната, в която Ели Лавон се бе вкопчил, когато бе на прага на смъртта, и сега Габриел намери Киара точно до нея. В едната си ръка тя държеше клипборд, а с другата сочеше към стъкления таван. Носеше избелели дънки, сандали с равни подметки и бял пуловер без ръкави, който прилепваше към тялото ѝ и подчертаваше красивите му извивки. Голите ѝ ръце бяха загорели от йерусалимското слънце, а пищната ѝ дълга коса бе изпъстрена със златисти отблясъци. Габриел си помисли, че тя изглежда удивително красива и твърде млада, за да бъде съпруга на очукана развалина като него.

Над главата ѝ двама техници регулираха осветлението на изложбата, докато Киара ги надзираваше отдолу. Тя им говореше на иврит с изразен италиански акцент. Дъщеря на главния равин на Венеция, Киара бе прекарала детството си в изолирания свят на старото гето, което бе напуснала само докато получи магистърска степен по римска история от Университета в Падуа. След дипломирането си тя се беше върнала във Венеция и бе започнала работа в малкия еврейски музей в Кампо дел Гето Нуово, и можеше да си остане там завинаги, ако един наблюдателен търсач на таланти от Службата не я беше забелязал по време на посещението ѝ в Израел. Той се беше представил сам на Киара в едно кафене в Тел Авив и я бе попитал дали би искала да направи нещо повече за еврейския народ, отколкото да работи в музея на едно загиващо гето.