Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Един път печелиш, друг път губиш. Как е бизнесът, Ники?

- Не се оплаквам.

- Не знаех, че се занимаваш със стари майстори.

- Всъщност те ме ужасяват. Погледни това място. Прилича на проклета църква - заобиколени сме от ангели, светии, мъченици и разпятия.

- Тогава защо си дошъл?

- Имам клиент, който желае да се пробва на нова територия.

- Как се казва клиентът?

- Иска да остане анонимен. Напълно анонимен.

- Познавам това усещане. Клиентът ти планира да стъпи на нова територия, купувайки Тициан?

- Скоро ще се убедиш, Оли.

- Надявам се, че клиентът ти има дебел портфейл.

- Само с такива работя.

- Говори се, че ще бъде славно наддаване.

- Обичайното за всеки търг.

- Сигурно си прав, Ники. Ти винаги си прав.

Лавгроув не възрази. Само извади мобилен телефон от джоба на сакото си и започна да преглежда списъка с контактите. С характерното си любопитство Оливър надзърна в екрана тъкмо когато Лавгроув натисна бутона за повикване. Колко интересно — помисли си той. - Колко интересно наистина!

СЕЙНТ ДЖЕЙМС, ЛОНДОН

Картината влезе в залата доста след началото - като красавица, която отива на парти със закъснение. До този миг партито беше доста скучно, а красивата девойка разведри атмосферата. Оливър Димбълби изправи гръб на стола си. Джулиан Ишърууд оправи възела на вратовръзката си и смигна на едно от момичетата на телефоните.

- Артикул двайсет и седем, картина на Тициан! - с меден глас оповести Саймън Менденхол, главният аукционер на „Кристис“. Саймън беше единственият човек в Лондон със слънчев загар. - Да започнем от два милиона?

Тери 0’Конър, последният ирландски магнат, чиито пари не бяха свършили, направи първото предложение. Трийсет секунди по-късно цената вече бе скочила на шест и половина милиона паунда. Оливър Димбълби се наведе към съседа си отдясно и прошепна:

- Все още ли смяташ, че ще е обичайно наддаване, Ники?

- Още сме в началото на пистата - тихо отвърна Лавгроув. - А дочувам, че има силен насрещен вятър на финала.

- На твое място отново бих проверил прогнозата за времето, Ники.

Наддаването стигна до застой на седем милиона. С леко почесване по носа Оливър вдигна цената на седем и половина.

- Копеле - изръмжа Лавгроув.

- Винаги можеш да разчиташ на мен, Ники.

С включването на Оливър безумството започна отново. Тери 0’Конър упорито наддаваше над всяко предложение, но и другите участници не се отказваха. Ирландецът свали своята табелка на дванайсет милиона, но именно в този момент Ишърууд се включи по случайност, тъй като Менденхол погрешно възприе неговото покаш-ляне за предложение за дванайсет и половина милиона паунда. Но това нямаше кой знае какво значение. Секунди по-късно един от телефонните играчи накара залата да ахне, предлагайки петнайсет милиона. Лавгроув извади мобилния си телефон и набра номер.

- Как е положението? - поинтересува се господин Хамдали.

Лавгроув му описа разпределението на силите. Още докато говореше, сумата вече бе нараснала на шестнайсет милиона след ново предложение от Тери 0’Конър.

- Господин 0’Конър се мисли за силов играч, нали?

- За първенец на университета по бокс в полусредна категория.

- Да пласираме един здрав ъперкът в брадичката му тогава?

- Колко здрав?

- Колкото да усети, че играем сериозно.

Лавгроув привлече вниманието на Менденхол и вдигна

два пръста.

- Имаме предложение за двайсет милиона. Идва от залата, от господин Лавгроув. Правилно ли дочух двайсет милиона и петстотин хиляди отнякъде?

Правилно бе дочул. Предложението бе на Джулиан Ишърууд. Тери О’Конър мигновено реагира и вдигна цената на двайсет и един милиона. Телефонен участник контрира с двайсет и два. Втори се обади с предложение за двайсет и четири, последван от трети, предлагащ двайсет и пет. Менденхол се извиваше като танцьор ту насам, ту натам. Наддаването се превръщаше в борба на живот и смърт, каквато бе и неговата цел. Лавгроув вдигна телефона до ухото си и каза:

- Нещо тук ми намирисва.

- Направете ново предложение, господин Лавгроув.

- Но...

- Моля, направете ново предложение!

Никьлъс постъпи, както му наредиха.

- Цената сега е двайсет и шест милиона, предложени от господин Лавгроув. Някой иска ли да предложи двайсет и седем?

Лиса вдигна ръка от масата с телефоните.

- Има предложение за двайсет и осем по телефона. Двайсет и девет от дъното на залата. Трийсет. Трийсет и един милиона от господин О’Конър. Трийсет и два. Трийсет и три. Не, няма да приема трийсет и три и половина, очаквам трийсет и четири. И ми се струва, че ще ги предложи господин Ишърууд. Прав ли съм? Да, прав съм. Вече имаме оферта за трийсет и четири милиона от господин Ишърууд в залата.