Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

СЕЙНТ ДЖЕЙМС, ЛОНДОН

В деня, когато Габриел се върна в Лондон, уважаваната аукционна къща „Кристис“ обяви изненадваща добавка към предстоящата продажба на картини на стари майстори от Венецианската школа: „Мадоната с младенеца и Мария Магдалина“ - маслени бои върху платно, 110 на 92 сантиметра, първоначално приписвана на ателието на Палма ил Векио, а понастоящем категорично определяна като творба не на друг, а на великия Тициан. По обяд телефоните на „Кристис“ вече загряха, а до края на деня най-малко четиридесет големи музея и частни колекционери се бяха записали за наддаването. Същата вечер атмосферата в бара на ресторант „Грийнс“ беше наелектризирана, въпреки че Джулиан Ишърууд го, нямаше сред посетителите. „Видях го да се качва в такси на Дюк Стрийт - обясни, стиснал чашата си с джин, Джеръми Краб. - Изглеждаше ужасяващо, бедният. Каза, че възнамерявал да прекара една тиха вечер насаме с кашлицата си.“

Много рядко се случва творба на художник като Тициан да излезе на бял свят, без да е съпътствана от някаква любопитна история. Определено такъв бе и случаят с „Мадоната с младенеца и Мария Магдалина“, макар че дали нейната история щеше да се възприеме като трагедия, комедия или поучителна притча, зависеше изцяло от разказвача. От „Кристис“ предложиха съкратена версия заради официалното потвърждение на произхода на произведението, но в Сейнт Джеймс, Западен Лондон, тази версия бе мигновено отхвърлена като измислица. В крайна сметка се разпространи нещо като неофициален вариант на историята, който в общи линии бе следният.

През последния август неизвестен благородник от Норфък с висока титла, но топящо се състояние, взел трудното решение да се прости с част от своята картинна колекция. Той се свързал с някакъв лондонски търговец на картини и го попитал склонен ли е да се захване с продажбата. По това време лондонският търговец бил зает - събирал тен по плажовете на Коста дел Сол - и чак към края на септември успял да се срещне с благородника. Търговецът преценил, че колекцията не е нищо особено, но все пак склонил да освободи благородника от няколко картини, сред които и изключително замърсена творба, приписвана на чирак от ателието на Палма ил Векио. За колко пари я бе взел, не се уточняваше, но се говореше, че сумата била доста малка.

По някакви неясни причини търговецът зарязал творбата на Палма ил Векио да вехне в хранилището му, докато най-сетне не решил да поръча бързо почистване. Самоличността на реставратора, извършил това, не се уточняваше, макар че според всички той се бе справил доста прилично, и то за Извънредно кратко време. Произведението придобило толкова добър вид, че успяло да хване окото на някой си Оливър Димбълби, търговец на творби на стари майстори от Бъри Стрийт. Оливър придобил платното посредством размяна (другите картини не се разкриваха) и го окачил в собствената си галерия. Ценителите можели да го видят само след предварителна уговорка.

То обаче не се задържало дълго на това място. Всъщност само четиридесет и осем часа по-късно било закупено от „Оникс Иноватив Кепитъл“ - инвестиционно дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Люцфн, Швейцария. Оливър не сключил сделката директно с ОИК, а прибягнал до услугите на услужлив посредник на име Самир Абас от Трансарабска банка. След като уточнили всички детайли на чай в хотел„Дор-честър“ в Лондон, Абас представил на Оливър чек на стойност двайсет и две хиляди британски паунда. Оливър бързо депозирал сумата в своята сметка в банка, Дойде“, като по този начин окончателно затвърдил сделката. След това се заел с тежката процедура за осигуряване на необходимото разрешително за износ на картината.

В този момент историята приемаше катастрофален обрат, поне от гледна точка на Оливър Димбълби, защото през един мрачен следобед в края на януари в галерията му се появил някакъв неугледен мъж, облечен в няколко ката дрехи, който само с един-единствен небрежен въпрос преобърнал целия свят на Димбълби. Самият Оливър отказваше да разкрие самоличността на своя гост, казваше само, че бил експерт в сферата на ренесансовото изкуство и в частност - на Венецианската школа. А що се отнасяше до зададения от тази личност въпрос, Оливър го цитираше дословно с най-голяма готовност. Нещо повече, срещу почерпка от една хубава чаша „Сансер“, дори изиграваше целия разговор. Самият Оливър истински обичаше да разказва истории за себе си, особено когато ставаше въпрос за негов гаф, каквито впрочем се случваха доста често.