Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Булото ви отива - с възхищение отбеляза Бин Тайиб. - Но можете да го свалите, ако желаете.

- Предпочитам да остана с него.

- Не допусках, че сте толкова благочестива. Репутацията ви е по-скоро на освободена жена.

Това не бе комплимент. Шейхът искаше да я провери, което не бе изненадващо. Надия го очакваше. Габриел също го бе предвидил. Крийте само нас - бе я инструктирал той. - Когато е възможно, придържайте се към истината. Лъжете само в краен случай. Такъв бе подходът на Службата. Такъв бе подходът на професионалния шпионин.

- Освободена от какво? - попита Надия, съзнателно провокирайки го.

- От шериата - отвърна шейхът. - Чувам, че на Запад никога не забулвате лицето си.

- Непрактично е.

- Доколкото знам, все повече и повече наши жени предпочитат да останат забулени, докато пътуват. Дочувам също, че много саудитки покриват лицето си дори когато пият чай в ,Дародс“.

- Те не управляват големи инвестиционни компании. А и повечето от тях пият и друго освен чай, когато са на Запад.

- Носят се слухове, че и вие сте сред тях.

Когато е възможно, придържайте се към истината...

- Признавам, че харесвам вино.

- Това е харам - каза той с укорителен тон.

- Винете баща ми. Той ми позволяваше да пия, когато ходехме на Запад.

- Бил е мек с вас?

- Не - каза тя, клатейки глава. - Не беше просто мек. Той ме разглези ужасно. Но също така ми предаде и своята силна вяра.

- Вяра в какво?

- Вяра в Аллах и в неговия пророк Мохамед, мир нему.

- Ако паметта не ме лъже, вашият баща се считаше за потомък на самия Уахаб.

- За разлика от фамилията Ал Ашейх, ние не сме преки потомци. Имаме далечна родствена връзка.

- Далечна или не, кръвта му тече във вас.

- Така се говори.

- Но вие сте избрали да не се омъжите и да нямате деца. Това също ли е въпрос на практичност?

Надия се поколеба.

Лъжете само в краен случай...

- Навърших пълнолетие след убийството на баща ми - каза тя. - Скръбта не ми позволява дори да допусна мисълта за брак.

- А сега вашата скръб ви доведе при нас.

- Не скръбта - каза Надия. - Гневът.

- Тук, в Неджд, понякога е трудно да се разграничи едното от другото. - Шейхът я дари с усмивка на съчувствие. - Ала трябва да знаете, че не сте единствената, която изпитва гняв. Има стотици саудитци като вас. Добри мюсюлмани, чиито близки са убити от американците или гният в клетките на Гуантанамо. И мнозина от тях идват при братята в търсене на възмездие.

- Но никой от тях не е виждал с очите си хладнокръв-но да убиват баща му.

- Смятате, че това ви прави по-специална?

- Не - каза Надия. - Смятам, че парите ми ме правят по-специална.

- Доста специална - потвърди шейхът. - Изминаха пет години от мъченическата смърт на баща ви, нали така?

Надия кимна утвърдително.

- Това е много време, госпожице Ал Бакари.

- В Неджд е само миг.

- Очаквахме ви по-рано. Дори изпратихме нашия брат Самир, за да установим връзка с вас. Но вие отхвърлихте настойчивите му молби.

- По онова време не беше възможно да ви помогна.

- Защо?

- Защото ме наблюдаваха.

- Кой?

- Всички - каза тя. - Включително и фамилията Ал Сауд.

- Предупреждавали ли са ви да не отмъщавате за смъртта му?

- Само с намеци.

- Казаха ли ви, че това ще има финансови последици?

- Не казаха нищо конкретно, освен че последиците ще са тежки.

- И вие сте им повярвали?

- А имах ли основание да не го направя?

- Да, защото са лъжци. - Бин Тайиб помълча след последните си думи. - Как мога да съм сигурен, че не сте таен агент, изпратен тук от фамилия Ал Сауд, за да ми заложи клопка?

- А аз как да съм сигурна, че вие не сте таен агент, шейх Бин Тайиб? В края на краищата вие сте финансово зависим от фамилията Ал Сауд.

- Както и вие, госпожице Ал Бакари. Или поне такива са слуховете.

Надия хвърли към Бин Тайиб смразяващ поглед. Можеше само да си представи какво вижда той от нея - две катраненочерни очи, проблясващи иззад черния никаб. Може би в крайна сметка имаше някаква полза от него.

- Опитайте се да видите нещата от моята гледна точка, госпожице Ал Бакари - продължи Бин Тайиб. - През първите пет години след мъченическата смърт на баща ви вие не казахте и дума за него пред обществото. Отстрани изглежда, сякаш се стремите да прекарвате възможно най-малко време в Саудитска Арабия. Пушите, пиете алкохол, отказвате да се забулвате. Освен в случаите, разбира се, когато се опитвате да ме впечатлите с привидно благочестие. И на всичко отгоре пилеете стотици милиони долари за изкуството на неверниците.