Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Иншаллах , ще бъде момче - каза тя.

- Ако е волята на Бога - повтори Надия със спокойствие, което никак не отговаряше на мислите й.

Надия сложи в чинията си малка порция пилешко месо и ориз обходи с поглед другите жени. Няколко от тях бяха свалили пикабите си, но повечето се опитваха да се хранят с покрити лица. Включително Адара и Сафия. Надия постъпи по същия начин, като през цялото време се опитваше да слуша разговорите около себе си. Темите бяха изключително банални: семейни клюки, новият търговски център в Рияд, постиженията на децата им - на момчетата, разбира се, защото дъщерите бяха свидетелство за репродуктивни неуспехи. Така прекарваха живота си те - в отделни стаи, в отделни палатки, в компанията на своя пол. Не посещаваха театрални постановки, защото в цялата държава нямаше нито една сцена. Не ходеха по дискотеки, тъй като музиката и танците бяха харам. Не четяха други книги освен Корана - който изучаваха отделно от мъжете, - както и строго цензурирани списания, рекламиращи дрехи, които не можеха да носят на обществени места. От време на време си доставяха една на друга физическо удоволствие - една от мръсните малки тайни на Саудитска Арабия, - но иначе по-голямата част от времето им минаваше в потискаща, убийствена скука. А когато животът им приключеше, щяха да бъдат погребани според уахабистката традиция в необозначен гроб, под нагорещените пясъци на Неджд.

При все това Надия усещаше странно спокойствие в топлото присъствие на хора от нейната кръв и нейната вяра. Ето това западняците никога нямаше да проумеят. Защото ислямът обхващаше всеки аспект от живота на вярващия. Той те будеше сутрин с призива за молитва и те обгръщаше като абая през останалата част от деня. Той проникваше всяка дума, всяка мисъл и всяко дело на благочестивия мюсюлманин. Той беше и тук, сред тези забулени жени, в сърцето на Неджд.

Тази мисъл предизвика у Надия внезапен пристъп на вина. Обзе я като неочаквана пясъчна буря. Избирайки да си сътрудничи с израелци и американци, тя всъщност бе отхвърлила своята мюсюлманска вяра. Сега беше еретичка, вероотстъпница. А наказанието за вероотстъпниците бе смърт - смърт, която всички тези забулени и отегчени жени около нея без съмнение щяха да одобрят. Нямаха друг избор. Ако някоя дръзнеше да се изправи в нейна защита, със сигурност щеше да понесе същата участ.

Вината бързо отмина и бе заменена от страх. За да добие кураж, Надия си спомни за Рена - нейната пъте-водна светлина, нейният фар в мрака. Замисли се колко подходящо бе нейната собствена измяна да се случи тъкмо тук, в свещените земи на Неджд, в успокояващата прегръдка на забулените жени. Късно беше за колебания относно пътя, който бе избрала, прекалено късно. Защото през отвора на палатката тя видя как Али, брадатият талиб, идваше. Беше време за разговора с шейха. А след това, ако такава бе волята на Аллах, щяха да дойдат дъждовете и всичко да приключи.

НЕДЖД, САУДИТСКА АРАБИЯ

Тя последва талиба, който я поведе покрай уади навътре в пустинята. Нямаше открояваща се пътека, а само едва забележима отъпкана ивица, останка от древен ка-миларски път, прорязал пустинята векове преди някой в Неджд да бе чувал за проповедник на име Уахаб или дори за търговец от Мека на име Мохамед. Талибът не носеше електрически фенер, нямаше нужда. Пътя им осветяваха белите звезди, пръснати по небосклона, и полумесецът, увиснал над далечен скалист връх, сякаш поставен на най-високото минаре на света.

Надия носеше обувките си с токчета в едната ръка, а с другата бе повдигнала долния край на своята черна абая. Въздухът бе станал студен, но земята топлеше краката й. Талибът вървеше няколко крачки пред нея. Неговата тоба сякаш сияеше на лунната светлина. През цялото време той тихо си рецитираше стихове от Корана, но не отправи и дума към Надия.

Двамата стигнаха до палатка без сателитна чиния и генератор за ток. Двама мъже бяха клекнали пред входа й. Младите им брадати лица осветяваше неголям огън. Талибът ги поздрави, а след това дръпна платнището на палатката и кимна на Надия да влезе. Шейх Марван бин Тайиб, декан на Богословския факултет в Университета в Мека, седеше с кръстосани крака на обикновено ориенталско килимче, зачетен в Корана на светлината на газова лампа. Когато Надия влезе, той затвори книгата и я изгледа продължително, преди да й предложи да седне. Тя седна бавно на килима до Корана, внимавайки да не разкрие нищо от плътта си.