Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

През 1930 г. поддръжници на фамилията Ал Сауд бяха използвали британски картечници, за да избиват свещени воини на „Мюсюлмански братя“ в град Сабила. А след атентатите от 11 септември Ал Сауд се бяха съюзили с омразните американци, за да воюват срещу съвременното проявление на Ихван, познато като Ал Кайда. И все пак по някакъв начин през всички тези години връзката между последователите на Уахаб и фамилията Сауд бе просъществувала. Те зависеха едни от други, за да оцеляват. В суровите условия на Неджд човек не можеше да желае кой знае колко повече.

Въпреки крайностите на климата, новата настилка на магистрала 65 беше гладка и черна като реките от суров нефт, които течаха под нея. Следвайки на северозапад маршрута на древен кервански път, тя свързваше Рияд с оазисния град Хаил. Съвсем близо преди Хаил, край град Бурайда, Надия нареди на шофьора си да отбие по малък двулентов път, водещ през пустинята на запад. Рафик ал Камал вече бе видимо неспокоен. Надия не му беше казала нищо за намерението си да пътува към Неджд чак до момента на тръгването им от „Четири сезона“, но дори тогава тя се бе изразила твърде неясно. Беше му казала, че ще вечеря в семейния лагер на шейх Марван бин Тайиб, важен член на съсловието на улемите. След тази вечеря - по време на която, разбира се, жените и мъжете щяха да са разделени - тя щеше да се срещне на четири очи с шейха, за да обсъдят някои въпроси, свързани със зекят. Нямаше да се налага нейният придружител да присъства на срещата, тъй като духовникът имаше добро име на учен и благочестив мъж. Безопасността й също нямаше да е застрашена. Ал Камал бе приел нарежданията й, но с видимо неудоволствие.

Вече минаваше пет часът, а безбрежното небе бавно потъмняваше. Те минаваха с висока скорост покрай градини с фурми, лимони и портокали, спирайки само веднъж, за да изчакат възрастен пастир да пресече пътя с козите си. С вееки изминат километър Ал Камал сякаш се успокояваше. Тъй като бе отраснал в този район, той посочваше на другите през прозореца някои от по-забе-лежителните места, докато ги подминаваха. На влизане в Унайза - консервативно религиозно градче, известно с чистотата на исляма, изповядван от жителите му, той помоли Надия да направят малко отклонение, за да види скромната къща, където като дете бе живял с една от четирите жени на баща си.

- Не знаех, че си от този край - каза Надия.

- И шейх Бин Тайиб е оттук - отвърна той. - Когато беше малко момче, ходехме в едно училище, молехме се в една джамия. Марван още тогава беше размирник. Веднъж го наказаха, задето бе хвърлил камък в прозореца на една видеотека. Смяташе, че е неислямска.

- Ами ти?

- На мен видеотеката не ми пречеше. В Унайза така или иначе нямаше какво друго да се прави, освен да се гледа видео и да се ходи на джамия.

- Доколкото разбирам, оттогава насам шейхът е възприел по-умерени възгледи.

- Мюсюлманите в Унайза не знаят значението на думата умерен - отвърна Ал Камал. - Ако Марван се е променил оттогава, сигурно е за пред очите на обществото. Марван е ислямист докрай. И е напълно независим от Ал Сауд, макар че те му плащат доста добре. На твое място бих внимавал с него.

- Ще го имам предвид.

- Може би ще е добре да те придружа на срещата.

- Ще се справя, Рафик.

Ал Камал се умълча, след като излязоха от Унайза и отново навлязоха в пустинята. Право пред тях, сред море от камънаци, се издигаше стръмен скалист склон, чиито зъбери в продължение на милиони години са били ваяни от вятъра и пясъците. Лагерът на шейха бе разположен на север от този хълм, покрай брега на дълбоки уади. Надия чуваше как големите камъни удрят отдолу по шасито на автомобила, докато напредваха по неравния черен път.

- Защо не ми каза къде отиваме? - недоволно попита Ал Камал, стиснал здраво дръжката над вратата. - Щяхме да дойдем с някой „Рейндж Роувър“.

- Не очаквах пътят да е толкова лош.

- Това е пустинен лагер. Какъв си представяше, че ще бъде?

Надия се изсмя насила.

- Дано баща ми не гледа сега.

- Аз пък се надявам, че гледа. - Ал Камал я изгледа продължително. После продължи: - Никога не съм оставял баща ти, Надия. Дори и когато обсъждаше деликатни и тайни въпроси с хора като шейх Марван бин Тайиб. Той ми бе поверил живота си. За нещастие, не успях да го спася в Кан, макар че с радост бих поел с тялото си куршумите, предназначени за него. Същото бих сторил и за теб. Разбираш ли ме?

- Струва ми се, че разбирам, Рафик.

- Добре - каза той. - Ако това е волята на Аллах, тази среща ще даде плодове. Но другия път остави на мен организацията. Така ще е по-добре. Няма да има изненади.