Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Кога най-сетне ще осъзнаете, че тези хора са проблемът, а не разрешението му?

- Когато престанем да се нуждаем от техния петрол за нашите коли и за икономиката ни - каза Картър. - След атентатите от 11 септември арестувахме и дори убихме стотици саудитски граждани, но не на територията на Саудитска Арабия. Тази държава е недостъпна за неверници като нас. Ако Надия отиде там на среща с шейх Марван бин Тайиб, ще се наложи да го стори сама, без подкрепление.

- А не можем ли да направим така, че планината да отиде при Мохамед?

- Ако питаш дали Бин Тайиб може да излезе от Саудитска Арабия, за да се срещне с Надия, отговорът е отрицателен. Прекалено много служби го държат под око, за да си позволи това. Нито една европейска държава, чиито управници са с ума си, не би го допуснала на своя територия. Ако Бин Тайиб захапе кукичката, нямаме друг избор, освен да изпратим Надия при планината сама. А ако Ал Сауд разберат, че именно ние сме я изпратили, тогава ще падат глави.

- Може би трябваше да обмислите този вариант, преди да създадете цяла правителствена агенция за тази операция - отбеляза Габриел и посочи към оперативния център отвъд прозореца. - Но това си е ваш проблем, Ейдриън. Според новите условия на нашата оперативна договорка, именно сега е моментът да ти предам щафетата и без много приказки да се оттегля.

- Питам се дали все пак не би приел да направим някои изменения в договорката - предпазливо предложи Картър.

- Слушам те.

- Преди да стана ръководител на най-голямото кон-тратерористично звено в света, аз се занимавах с вербуване и ръководене на шпиони. И ако има нещо, което шпионинът ненавижда, това е промяната. Вие открихте Надия. Вие я вербувахте. Логично би било вие да ръководите действията й до края.

- Искаш да служа като неин оперативен офицер?

- Точно така.

- Под твоя надзор, разбира се.

- Белият дом е категоричен, че Управлението трябва да поеме цялостен контрол върху тази операция. Боя се, че ръцете ми са вързани.

- Не ти подхожда да се оправдаваш с началството, Ейдриън.

Картър не отвърна нищо. Габриел си даде вид, че сериозно обмисля предложението, но на практика вече бе взел решение. Той кимна към звукоизолиращото стъкло и попита:

- Ще има ли място там и за мен?

Картър се усмихна.

- Вече съм ти направил идентификационен бадж, така че да влизаш с придружител при всяко идване - каза той. - Разбира се, в зелен цвят.

- Зеленото е цветът на врага ни.

- Нашият враг не е ислямът, Габриел.

- О, да, забравих.

Картър се изправи и съпроводи Алон до неголяма сива кабинка в далечния край на оперативния център. В нея имаше бюро, стол, телефон с вътрешна линия, компютър, сейф за книжа, хартиен плик за документи, предназначени за унищожаване, и чаша за кафе с емблемата на ЦРУ. Девойката с острата черна коса му донесе голям куп папки и безмълвно се върна на работното си място. Отваряйки първата папка, Габриел вдигна поглед и видя Картър да се наслаждава на Рашидистан от своята наблюдателница. Изглеждаше доволен от себе си. И е основание. Сега бе пълновластен ръководител на цялата операция. Габриел се бе превърнал в един от множеството контрактори - служител, затворен в сива кутийка, със зелена табелка на врата.

РИЯД, САУДИТСКА АРАБИЯ

Боингът на „Ей Ей Би Холдингс“ навлезе във въздушното пространство на Саудитска Арабия точно в 17,18 часа. Както повеляваше традицията, британският пилот незабавно уведоми пасажерите и екипажа, за да могат всички жени на борда своевременно да сменят западното си облекло с отговарящи на ислямските изисквания дрехи.

Десет от жените на борда незабавно започнаха да се преобличат. Единадесетата - Надия ал Бакари, остана на своето място, прелиствайки множество документи, чак докато първите светлини на Рияд не се появиха на хоризонта като зрънца кехлибар, пръснати в пустинята. Само век по-рано саудитската столица е била кирпичен преден пост в огромната пустиня, непознат за Западния свят, незначителна точица на географската карта нейде между склоновете на планинската верига Сарават и бреговете на Персийския залив. Петролът бе преобразил Рияд в модерен метрополис с дворци, небостъргачи и търговски центрове. Но в добавка към милиардите, похарчени за модернизиране на летаргичната пустинна империя, Ал Сауд бяха пръснали още толкова за яхти, проститутки и ваканционни имения в Марбея. Но още по-лошо бе, че кралската фамилия не правеше нищо, за да подготви страната за деня, когато и последният кладенец щеше да пресъхне. Десет милиона чуждестранни работници се трудеха по петролните полета и в палатите, а в същото време стотици хиляди млади саудитци не можеха да си намерят работа. Като се изключеше петролът, най-голям дял от износа се падаше на фурмите и Корана. И на брадатите фанатици, мрачно добави Надия наум, докато наблюдаваше как светлинките на Рияд постепенно стават по-ярки. В „производството“ на ислямски екстремисти Саудитска Арабия беше безспорен лидер.