Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Нямате причина за тревога, госпожице Ал Бакари. Човекът, с когото ще ви уредя среща, не представлява абсолютно никаква заплаха за безопасността ви.

- Кой е той?

- Казва се Марван бин Тайиб. Декан е на Факултета по ислямско богословие в Университета в Мека. И е изключително праведен човек.

Габриел натисна бутона за пауза. После върна записа и отново го пусна.

- Казва се Марван бин Тайиб. Декан е на Факултета по ислямско богословие в Университета в Мека. И е изключително праведен човек.

Габриел спря записа. След това с неохота изпрати името на Ейдриън Картър в Лангли. Отговорът пристигна пет минути по-късно. Беше резервация за сутрешния полет за Вашингтон. В икономична класа, разбира се. Това бе отмъщението на Картър.

ЛАНГЛИ, ВИРДЖИНИЯ

- Браво - каза Картър. - Превъзходно изпълнение. Произведение на изкуството. Наистина!

Той стоеше пред асансьорите на седмия етаж в сградата на Управлението, а усмивката му бе изкуствена като вечно цъфналите цветя в кабинета му. Бе онази утешителна усмивка, която застива на лицето на директора в период на съкращения, отбеляза наум Габриел. В сцената липсваха само златният часовник, пликът със скром-ното обезщетение и подаръчният ваучер за вечеря за двама в изискания ресторант „Мортънс“.

- Хайде - каза Картър, потупвайки Габриел по рамото - нещо, което не правеше никога. - Искам да ти покажа нещо.

След като се спуснаха на едно от подземните нива на сградата, те вървяха дълго по сиви коридори, дълги сякаш по километър. Крайната им цел беше стаичка с прозорец към огромно като пещера помещение, наподобяващо брокерска зала на Уолстрийт. Върху всяка от четирите стени трепкаха монитори с размерите на улични билбор-дове. Под тях най-малко двеста компютърни екрана осветяваха двеста лица на служители. С какво точно се занимаваха тези хора, Габриел не знаеше. Ако трябваше да е честен, вече не бе напълно сигурен дали все още се намира в Лангли - и дори на територията на щата Вирджиния.

- Сметнахме, че е време да съберем всички под един покрив - поясни Картър.

- Всички? - попита Габриел.

- Това е твоята операция - каза Ейдриън.

- Всичко това заради една операция?

- Ние сме американци - рече Картър с нотка на разкаяние. - Обичаме големите мащаби.

- Това място сигурно има собствен пощенски код.

- Всъщност това място още няма име. На този етап го наричаме Рашидистан - в твоя чест. Ще те разведа на кратка обиколка.

- Предвид обстоятелствата, смятам, че заслужавам да разгледам по-обстойно.

- Пак ли ще се препираме?

- Само ако се налага.

Картър поведе Габриел по тясно спираловидно стълбище надолу към оперативния център. Застоялият въздух миришеше на нов мокет и прегряваща електрическа мрежа. Млада жена с остра черна коса ги подмина, без да каже дума, и се настани на едно от многобройните работни места в центъра на залата. Габриел вдигна поглед към един от големите екрани и видя няколко известни политически анализатори от Вашингтон да обсъждат нещо в топлата светлина на студийни прожектори. Звукът беше изключен.

- Да не замислят антитерористичен удяр?

- Не, доколкото ми е известно.

- Тогава защо ги гледаме? - попита Габриел и се огледа със смесица от почуда и отчаяние. - И изобщо кои са всички тези хора?

Дори' Ейдриън Картър, формалният ръководител на операцията, се замисли за миг, преди да даде отговор.

- Повечето са от Управлението - накрая отговори той. - Но също така има хора от Агенцията за национална сигурност, ФБР, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите. Както и няколко десетки човека със зелени баджове.

- Те да не са някакъв застрашен вид?

- Тъкмо напротив - каза Картър. - Хората със зелени баджове са частни контрактори. Дори на мен не ми е известно колко такива работят в Лангли в момента. Но едно знам със сигурност. Тези хора печелят много повече от мен.

- Какво точно вършат?

- Някои от тях са бивши служители в контратерористични звена, които получават три пъти по-високи заплати в различни частни фирми. В много случаи вършат абсолютно същата работа и разполагат със същото ниво на достъп до секретна информация. Но сега са на заплата не към Управлението, а към „АКМЕ Секюрити Сълюшънс“ или някоя друга частна компания.

- А останалите?

- Специалисти в извличането на знания от данни - каза Картър. - И благодарение на вчерашната среща в Цюрих, сега са затрупани с данни. - Посочи към една от работните маси. - Онази група например се занимава със Самир Абас, нашия приятел от Трансарабска банка. Анализират всеки негов имейл, всеки негов телефонен разговор, всяка финансова операция, осъществена от него. Успяха да проследят информационна нишка, водеща началото си отпреди атентатите от 11 септември. За нас само информацията, която добихме благодарение на Самир, оправдава средствата, които вложихме в тази операция. Изумително е как е убягвал от полезрението ни толкова години. Този човек е същинска находка. Както и неговият познат от Университета в Мека.