Даниъл Силва: Портретът на един шпионин

Относно международната обстановка говорих с няколко израелски и американски висши служители и експерти в борбата с тероризма и им благодаря, без да споменавам имената им, както пожелаха. Роджър Креси - директор на антитерористичния отдел към Националния съвет по сигурността от 1999 до 2001 г. - беше безценен източник на информация относно политиката на САЩ за борба с тероризма и още по-добър приятел. Само да отбележа, че той няма никаква връзка с фирмата „Роджърс и Креси“ на Кенън Стрийт в Лондон.

Консултирах се с моя скъп приятел - изтъкнатия анес-тезиолог д-р Андрю Пейт, относно заболяването артерио-венозна малформация. Също така изказвам специални благодарности на М., който повдигна завесата относно определени въпроси по събирането на информация. Не претендирам, че съм запознат с всички технологии, с които разполагат специалните служби на САЩ, Израел и Великобритания. Но съм се опитал да представя тези неща по най-добрия за сюжета начин, без да досаждам на читателите. Уверен съм, че истинските възможности на правителството на Америка далеч надхвърлят всичко, което съм описал на страниците на „Портретът на един шпионин“.

Направих справки в стотици книги, статии във вестници и списания и уебсайтове, докато работех по ръкописа, но са твърде много, за да ги изброя тук. Но ще бъде голям пропуск, ако не спомена изключителната ерудиция и репортажи на Стив Кол, Робърт Лейси, Джеймс Бамфорд, Рон Съскайнд, Джейн Мейър, Джим Крейн, Дор Голд, Робърт Ф. Уърт, Скот Шейн, Соуад Мекхенет и Стивън Ф. Хейс.

Тъй като съм живял в Арабския свят през 80-те години, отдавна съм запознат със задушаващата репресия, на която са подложени повечето жени в региона. Впечатляващата творба на Джан Гудуин - „Принц на честта“, се оказа безценен източник, сЪщо като „Царството отвътре“ от Кармен бин Ладен. Писателката, активистка и коментатор Иршад Манджи ме вдъхнови с разсъжденията си и силата на духа. Удивителният разказ на д-р Куанта А. Ахмед за времето, когато е работила като лекар в Саудитска Арабия, ми помогна да разбера по-добре предизвикателствата, пред които се изправя една жена в работата си в най-консервативното общество в света. Незабравимото заглавие на книгата й - „Земята на невидимите жени“, си намери път до мислите на моята героиня Надия ал Бакари, в чийто образ е въплътена и ясната визия на авторката за нещата. Ако такива жени ръководят политиката на Близкия и Средния изток, съм сигурен, че светът ще стане по-добър.

Луис Тоскано - мой скъп приятел и дългогодишен редактор, направи безброй подобрения на ръкописа, както и редакторката Кати Кросби. Боб Барнет, Денийн Хоуел, Линда Рапапорт и Майкъл Гендлър бяха неизчерпаеми източници на мъдри съвети през тази много натоварена година. Същото важи за Джим Бел, Брус Коен, Хенри Уинклър, Рон Майър и Джеф Цукер. Моите помощници в проучванията - Дейвид Грегъри, Джефри Голдбърг, Стивън Вайсман, Мартин Индик, Франклин Фоър, Дейвид Брукс и Ерика Браун - ми помогнаха да остана фокусиран върху най-важното дори когато мислите ми се отклоняваха към недовършени ръкописи на бюрото ми. Несравнимият Бърт Бахарах ме вдъхнови с гения си и нестихващата си страст към работата. Джим Зорн ми даде приятелската си подкрепа и ми вдъхна вяра, когато силно се нуждаех от това.

Сърдечни благодарности на забележителния екип на „Харпър Колинс“, особено на Джонатан Бърнам, Джени-фър Барт, Брайън Мъри, Синди Ачар, Ана Мария Алеси, Тина Андреадис, Лея Карлсън-Станисик, Леели Коен, Карън Дзиеконски, Арчи Фъргюсън, Марк Фъргюсън, Олга Г арднър Г алвин, Брайън Грогън, Дъг Джоунс, Дейвид Коръл, Анджи Лий, Майкъл Морисън, Никол Риър-дън, Чарли Редмейн, Джейсън Сак, Кати Шнайдер, Брен-дън Сигъл, Вирджиния Станли, Лея Василевски и Джош Маруел, който само с един въпрос оказа огромно влияние на сюжета на „Портретът на един шпионин“.

Искам да изразя най-дълбока благодарност и любов на децата ми - Лили и Николас. Те не само ми помагаха в проучването и сглобяването на ръкописа, но и ме дариха с безусловна любов и подкрепа, докато бързах да спазя крайния срок. Накрая искам да благодаря на моята съпруга - невероятната журналистка от новините на Ен Би Си Джейми Гангъл. Освен че ръководи бизнеса ми, грижи се за домакинството и отглежда две забележителни деца, тя успява да намери време да редактира умело черновите ми. Без нейното търпение, внимание към детайла и сдържаност, „Портретът на един шпионин“ нямаше да е завършен. Дългът ми към нея е неизмерим, както и любовта ми.