За жалост, десетилетие след атаките на 11 септември голяма част от финансирането все още идва от гражданите на Саудитска Арабия и в по-малка степен от сунит-ските емирства в Персийския залив. В секретна кабелогра-ма, станала публично достояние през декември 2010 г., държавният секретар Хилари Клинтън пише: „Постоянно се опитваме да убедим властите в Саудитска Арабия да направят свой стратегически приоритет проблема с финансирането на тероризма“. В заключение Клинтън заявява, че „донорите в Саудитска Арабия представляват основен източник на финансиране за сунитски терористични групи по цял свят“.
Човек би си помислил, че Саудитска Арабия - родината на Осама бин Ладен и петнайсет от деветнайсетте атентатори от 11 септември - ще положи повече усилия да прекрати събирането на средства в подкрепа на тероризма на своя почва. Но друга дипломатическа кабелогра-ма разкрива, че фамилията Сауд не може или не иска да спре паричния поток към Ал Кайда и разклоненията й. Военните групировки оперират с благотворителни средства безнаказано или просто просят открито пари по време на ежегодния хадж - поклонничеството в Мека. Принц Мохамед бин Найеф - основна фигура в борбата с тероризма в Саудитска Арабия, казва на високопоставен американски политик, че правят всичко възможно да попречат на субсидирането на екстремисти и убийци. Той добавя, че ако някой иска да даде пари на терористите, властите не могат да направят нищо.
Това повдига следния въпрос. Дали фамилията Сауд, чиято власт се дължи на споразумение е Мохамед Абдул Уахаб преди два века, наистина иска да скъса връзките си със сунитско екстремистко движение, чието създаване и развитие е подкрепяла? Напрегната среща през 2007 г. може да ни даде важен отговор. Според изтекла информация от кабелограми на управляващите, Франсис Фрагос Таунсенд, съветник по борбата с тероризма на президента Джордж Буш, моли саудитската страна да обясни защо посланикът на кралството във Филипините контактува със заподозрени във финансиране на терористични групировки. Външният министър на Саудитска Арабия -принц Сауд ал Файсал, отхвърля притесненията като неоснователни, като заявява, че посланикът има вина „по-скоро за лошата си преценка, отколкото за преднамерена подкрепа на тероризма“. Той продължава с критика към Американската банка, че е повдигнала „неуместни и агресивни въпроси“ за сметките на посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон.
Докато глобалната терористична заплаха нараства от сутринта на 11 септември 2001 г., едно нещо остава непроменено: Ал Кайда и разклоненията и подражателите й активно работят по планове за масови убийства в Западна Европа и Съединените щати. Баронеса Елиза Ма-нингъм-Булър, бивш директор на МИ5, предсказа през 2006 г., че борбата с ислямския тероризъм ще продължи „цяло едно поколение“, докато други висши служители по сигурността предупредиха за „безкрайна война“, която ще принуди Запада да пбддържа агресивни антитерористични програми десетилетия наред, ако не и по-дълго. Продължителността на глобалната борба с тероризма може да бъде предвидена - отчасти заради събитията, разтърсващи Арабския свят сега, докато пиша книгата. Много зависи от това кой ще спечели. Ако страната, подкрепяща умереното и модерното, надделее, вероятно опасността постепенно ще намалява. Но ако радикалните мюсюлмански духовници и техните привърженици успеят да завземат властта в държави като Египет, Йордания и Сирия, може един ден да погледнем назад с умиление към размирните години в началото на XXI в. и те да ни се сторят като златен период в отношенията между ислямския свят и Запада.
Този роман, както и предходните книги от поредицата с Габриел Алон, нямаше да бъде написан без помощта на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Всяка година Дейвид отделя много часове от ценното си време, за да ме запознае с технически подробности от неговия занаят и да прегледа ръкописа ми за неточности. Знанията му за историята на изкуството отстъпват единствено пред приятната му компания и приятелството ни с него е обогатило семейството ни по много начини.
Задължен съм на невероятните консултанти по произведения на изкуството - Гейбриъл Катоун и Андрю Рут, че през ноември 2010-а ме заведоха на вечерен търг на предмети на изкуството от следвоенния и съвременния период в „Кристис“ в Ню Йорк и че споделиха с мен необходимите тактически ходове да купиш картина, която струва 10 милиона долара. Честно казано, светът на аукционите с високи залози ми се стори много по-инте-ресен от света на шпионите и терористите. Това преживяване повлия до голяма степен сюжета на романа. Едва ли е нужно да казвам, че Гейбриъл Катоун и Андрю Рут нямат почти нищо общо с героя от книгата Никълъс Лавгроув, освен изискаността и забележителните познания за търговия с произведения на изкуството.
Читать дальше