Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

ПОЛУОСТРОВ ЛИЗАРД, КОРНУОЛ

Той бе съвсем различен човек, когато се завърна от Америка, това бе очевидно за всички. Раните му бяха зараснали, а налегналата го в последно време покруса сякаш най-сетне бе отминала. След като го срещна една дъждовна сутрин пред старата каменна църква, Вера Хобс обяви, че е напълно реставриран и готов за поставяне в рамка. Но кой бе способен да извърши тази задача?

- Нашият мистериозен приятел от залива не е от хо-, рата, дето ще се оставят на грижата на други - отбеляза Доти Кокс. - Сигурна съм, че сам себе си е поставил на триножника и се е реставрирал собственоръчно. Затова изглежда толкова добре.

Есента отново бе към средата си, а дните представляваха няколко часа бледосива светлина, накъсваща сякаш безкрайните нощи. Обитателите на селото го виждаха сутрин,, когато слизаше да пазарува, а после отново следобед, когато се разхождаше сам по скалистия хребет. Като че ли не работеше. От време на време го забелязваха в беседката със скицник в скута, но триножникът стърчеше празен в ателието му. Доти се опасяваше, че го е споходил пристъп на усещане за безсмислие, ала според Вера обяснението се криеше другаде.

- Щастлив е за първи път в живота си - твърдеше тя. - Сега му трябва само разкошната му съпруга да народи няколко дечица.

Странно, но сега съпругата му изглеждаше някак неспокойна. Към жителите на селцето тя се отнасяше все така вежливо, очевидно я притесняваше приближаващата зима. Готвеше сложни ястия, които изпълваха къщата с аромата на розмарин, чесън и домати. Понякога, когато прозорците бяха отворени, ако човек се поспреше наблизо, можеше да я чуе как пее на италиански със своя страстен глас. Песните й бяха винаги тъжни. Дънкан Рейнолдс предположи, че се чувства самотна, и предложи жените да я поканят на женско парти в „Годолфин Армс“. Те й предложиха. Тя им отказа. Разбира се, вежливо.

Ако реставраторът си даваше сметка за състоянието на жена си, това не личеше по нищо. Опасявайки се, че двойката върви към семейна криза, Доти Кокс реши да поговори с него следващия път, когато дойдеше да пазарува сам в бакалията й. Цяла седмица измина, преди да й се удаде удобна възможност. Той влезе по обичайното време, към десет и половина. Взе пластмасова кошница от купа до вратата и се зае да я пълни с ентусиазма на прегладнял войник. Доти го наблюдаваше развълнувано иззад щанда си и репетираше наум речта си. Ала когато реставраторът започна да нарежда покупките си на тезгяха, тя не успя да каже нищичко освен обичайното .Добро утро“.

Нещо в интонацията на Доти накара реставратора да я изгледа с подозрение. После сбърчи вежди и подаде смачкана банкнота от двайсет лири.

- Почакайте!-каза внезапно той, виждайки последния брой на „Таймс“ на стойката за вестници. - Това също.

Доти пъхна вестника в чантата и изпрати с поглед реставратора. След това се наведе през тезгяха, за да погледне вестника. На първа страница имаше материал за предстоящото рухване на сирийския режим, а непосредствено под него бе поместена статия за наскоро дарена от анонимен благодетел картина на Тициан на Нацио-налната галерия в Лондон. Никой в Гънуолоу не допускаше, че между двете събития може да има връзка. На никого нямаше и да му хрумне.

Националната галерия публикува двусмислено изявление относно дарението, ала из британското разузнаване се разпространи неофициална версия, която в общи линии гласеше следното. Легендарният израелски разузнавач Габриел Алон, със знанието и одобрението на МИ5, хит-роумно успял да манипулира търг на аукционна къща „Кристис“ и да насочи няколко милиона лири към терористичната мрежа на Рашид ал Хусейни. След търга една наскоро открита творба на Тициан за кратко постъпила в колекцията на саудитската наследница Надия ал Бакари. След смъртта й картината била върната на предишния собственик - известния лондонски търговец на картини Джулиан Ишърууд. По разбираеми причини Ишърууд първоначално възнамерявал да задържи творбата, но променил решението си, след като Алон му предложил далеч по-изгодна алтернатива. Търговецът на картини се свързал със свой дългогодишен познат в Националната галерия - експерт по италианските стари майстори, който несъзнателно бил изиграл важна роля в измамата по-рано. Така Ишърууд спомогнал за реализирането на едно от най-важните дарения за британска държавна институция от много години.