Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

По програма срещата трябваше да продължи два часа. Тя завърши с трийсет минути по-късно с обещанието на Надия да инвестира още двайсет милиона франка в швейцарската компания, за да подпомогне осъвременяването на нейните фабрики и продуктови линии. След като изказаха своите благопожелания, членовете на швейцарската делегация си тръгнаха. Прекосявайки изисканото лоби на грандхотела, те минаха покрай слаб, леко брадясал арабин, на възраст малко над четирийсетте. Той седеше сам, а до краката му имаше бизнес куфарче. Пет минути по-късно чрез телефонно обаждане той бе повикан в конферентната зала, която швейцарците току-що бяха напуснали. Там го очакваше красива жена.

- Нека Аллах ви благослови - поздрави го тя на арабски.

- И вас - отвърна Самир Абас на същия език. - Надявам се, че срещата ви с швейцарците е преминала добре.

- Незначителни светски въпроси - отвърна Надия и пренебрежително махна с длан.

- Бог е проявил особена щедрост към вас - каза Абас. - Подготвил съм няколко предложения как да инвестирате парите си.

- Нямам нужда от инвестиционни съвети, господин Абас. И сама се справям доста добре.

- Тогава как бих могъл да ви бъда полезен, госпожице Ал Бакари?

- На първо време, като седнете. А след това, като изключите телефона си. В днешно време човек трябва да бъде предпазлив с електронните устройства. Никога не се знае кой може да подслушва.

- Разбирам ви много добре.

Тя се усмихна.

- Не се и съмнявам.

ЦЮРИХ

Бяха седнали в противоположните краища на конферентната маса. Нямаше никакви освежителни напитки, освен две бутилки швейцарска минерална вода, които никой от двамата не докосна. Между тях бяха оставени двата смартфона с извадени симкарти. Самир Абас бе извърнал очи от незабуленото лице на Надия и внимателно изучаваше полилея над главата си. Там, между крушките и кристалите, имаше миниатюрен предавател с малък обхват, който бе инсталиран по-рано същата сутрин от Мордекай и Одед. Сега двамата следяха сигнала му от една стая на четвъртия етаж, чиято цена бе заплатена изцяло от Националната тайна служба на Централното разузнавателно управление. Габриел слушаше от безопасната къща на другия бряг на езерото по микровълнов приемник. Устните му леко помръдваха, сякаш несъзнателно се опитваше да подсказва репликите на Надия.

- Бих искала да ви поднеса своите най-искрени извинения - каза тя.

Абас бе озадачен.

- Вие току-що депозирахте двеста милиона долара във финансовата институция, за която работя, госпожице Ал Бакари. Не разбирам защо е необходимо да се извинявате.

- Защото скоро след смъртта на баща ми вие ме помолихте да направя дарение в полза на ислямска благотворителна фондация, с която имате връзка. А аз отклоних молбата ви. И то доста безцеремонно, ако не ме лъже паметта.

- Беше неуместно да се обръщам към вас в такъв деликатен момент.

- Знам, че сте го направили с най-добри намерения. Зекят 1 има огромно значение за нашата вяра. Впрочем баща ми искрено вярваше, че даването на милостиня е най-важният от Петте стълба на исляма.

- Баща ви беше безкрайно щедър човек. Винаги можех да разчитам на него в случай на нужда.

- Той винаги се изразяваше ласкаво за вас, господин Абас.

- Както и за вас, госпожице Ал Бакари. Вашият баща ви обичаше много. Навярно изпитвате огромна болка от загубата. Но бъдете спокойна, баща ви сега е с Аллах в рая.

- Иншаллах - замислено изрече тя. - Опасявам се обаче, че не съм имала и един спокоен ден от убийството насам. А болката ми се подсилва от факта, че убийците му така и не получиха възмездие за злодеянието си.

- Имате право да се гневите. Всички изпитваме същото. Убийството на баща ви беше оскърбление за всички мюсюлмани.

- Но какво да правя с този гняв?

- За съвет ли ме питате, госпожице Ал Бакари?

- За духовен съвет - отговори тя. - Знам, че сте човек със силна вяра.

- Също като баща ви - каза той.

- Също като баща ми - меко повтори тя.

Абас за миг се вгледа в очите й и после отново извърна поглед.

- Коранът е не само носител на словото на Аллах -започна Абас. - Той е също така законодателен документ, който управлява всеки аспект от живота ни. Там е предписано пределно ясно какво да се предприеме в случай на убийство. Нарича се ал кисас. Като най-близък жив роднина, вие имате три възможности. Можете просто да простите на виновника. Можете да приемете кръвнина. Или да сторите на убиеца същото, което той е причинил на жертвата, без обаче да убивате никого другиго.